Търсене
Всички публикации

Кои са плюсовете на електронното гласуване

Предстои ни да кажем своето ЗА или ПРОТИВ възможността да гласуваме електронно. Предстои ни първият наистина важен референдум през последните години. Важен е, защото е шанс да се неутрализира купеният вот, да се даде възможност на българите в чужбина да гласуват, да се даде аргумент на по-младите ни съграждани да направят същото.

Преди да коментирам аргументите на скептиците за реализацията на електронен вот, ще обърна внимание на страховете на статуквото. Днес изборите в България преминават по познат сценарий – структурите на партиите организират купен вот, като по време на мандата инвестицията се отплаща многократно. Това се практикува от всички партии, почти без изключение. Правят се плахи опити за разбиване на модела, съвсем безуспешни. Причините за тази ситуация през 21 век в страна членка от ЕС са бедността, липсата на адекватна политика към малцинствата, нивото ни на обществено развитие, неработещите контролни органи, чувството на безнаказаност у организаторите.

Електронното гласуване няма с магия да премахне тези практики, но може да даде възможност за по-голяма представителност на изборите. Това води след себе си до обезсмисляне на купения вот и промяна в стратегията на партиите за печелене на избори. Вече няма да е достатъчно местната структура да осигури 1000 гласа по 50 лв., защото дори това ще изгуби смисъла си.

Един от основните проблеми е, че хората не разбират начина, по който протича самият електронен вот. За повечето българи щом нещо е свързано със софтуер и компютри, то може да се хакне, манипулира, избирателно да се изкриви резултатът. Подобна възможност никога не бива да се изключва, но помним и сегашния „сигурен“ начин до какви случаи доведе – депутат от управляваща партия разнасяше чували с бюлетини в залата за преброяване на ЦИК. А помните ли забравения чувал с бюлетини в Пловдив, а прозрачната хартия, през която ясно личеше вотът на избирателя?

Благодарение на технологиите днес е лесно да бъде купен или манипулиран вот в този си съвсем конвенционален модел, познат от стотици години. Кой може например да забрани на избирателя да направи снимка с мобилния си телефон на бюлетината в тъмната стаичка? Никой. На изхода от секцията снимката се показва и е гарант за правилно упражнен вот.

Познаваме достатъчно негативи на традиционното гласуване, за да започнем да мислим за по-ефективна алтернатива. Търсим ли я?

Ако се съди по различните, провеждани през годините анкети – между 50%-70% от българските граждани подкрепят въвеждането на електронен вот. Но ако съдим по законодателната инициатива на депутатите в Народното събрание, това за тях не е въпрос от първостепенно значение. Всъщност никоя власт в България досега не е искала да улесни българите в чужбина в упражняването на своя вот. Помним опашките пред секциите във Великобритания на последните парламентарни избори, когато бе нужно да се чака почти ден, за да се гласува. Помним приятната разсеяност и дори явно нежелание на отговорните институции да разкрият повече секции в чужбина.

Причината е ясна – процентът гласуващи българи зад граница сега почти не оказва влияние върху изборния резултат. При въвеждане на електронен вот няма да има особено значение в коя част на САЩ или Канада се намирате. Ще можете да гласувате от своя компютър, а процедурата няма да е сложна.

Електронното гласуване не е заместител на традиционното, а добавка към него, и поне в близките 10 години няма да го измести. Друга важна особеност е, че не може да има електронен вот, без функциониращо електронно правителство в България. В това отношение ние сме значително изостанали в изграждането му, въпреки че инвестираните досега суми са огромни за мащабите на страната ни.

Защо тогава е важно да стартира процесът по въвеждане на електронно гласуване?

От момента, в който има ясно изразена обществена воля, до реални “електронни” избори ще изминат поне 4-5 години. За това време е нужно да се завърши електронното правителство, да се избере технологията за e-vote, да й се направи независим одит и най-вече – обществото да бъде убедено, че вероятността за изборни манипулации като минимум е по-малка от тази при традиционно гласуване. Технологията за електронно гласуване трябва да бъде с отворен код, достъпна за всяка обществена група и организация, която пожелае да я одитира.

Проблемът пред това обществото да гласува през интернет не е технологичен. Налични са достатъчно доказани решения, които гарантират тайната на вота. Проблемът е в обществото. В сочената за пример Естония над 25% от избирателите традиционно гласуват през интернет. Избраната технология там работи, защото е предназначена за… естонци. В технически план трудно може да се фалшифицира изборът. Ако искате да гласувате през интернет, вие предварително правите заявка, получавате специфичен достъп, използвате идентификацията си и гласувате. Това не отнема много време, но е невъзможно да се случи повторно от едно и също място, от един и същи компютър. Системата бързо ще установи опита за манипулация.

Допълнителна особеност е, че в изборния ден можете да коригирите десетки пъти вота си, както и да го анулирате. Стига да решите така. Това гарантира минимален риск от какъвто и да е тип принуда за упражняване на вот за конкретен политически субект. Всъщност системата може да работи така, че цената на купен електронен глас е в пъти по-висока от конвенционален такъв.

Един от основните аргументи на критиките на e-vote е фактът, че гаранцията за упражнен вот е само технологията. Въпреки че за одитиралите технологията това е достатъчен аргумент, за обществото може и да не е. Но тогава да си спомним колко случая има на секции, в които кандидат е гласувал за себе си, а в изборните протоколи срещу името му стоят нула гласа. Друг контрааргумент е традиционализмът при българина и липсата на интерес към гласуване през интернет. Помните ли преброяването на населението от НСИ преди няколко години, когато се предостави възможност да се преброим онлайн? Предварителните нагласи бяха не повече от 10% от хората да се възползват от тази възможност. В крайна сметка над 40% се преброиха през интернет.

Сериозно предимство на електронния вот са по-ниските разходи. Местните избори наесен ще ни струват поне 50 млн. лв. (по оценка на Министерския съвет). При въведена и активно използвана електронна система, тези разходи намаляват в пъти. Допълнително допитванията до населението се улесняват неимоверно и такива могат да бъдат провеждани много по-често по въпроси от национално и регионално естество. При електронното гласуване всеки глас автоматично отива към съответния кандидат или партия. Няма възможност за преразпределяне на гласове, забавяне, липса или неотчитане – доста често срещани проблеми при традиционния вот. Не на последно място – ние няма да сме пионери в електронния вот. Такъв вече функционира напълно или частично в Естония, Франция, Австрия, Холандия, Испания и Швейцария.

В крайна сметка дали възможността да гласуваме през интернет в България ще проработи ще разберем най-рано след 5 години. От нас като общество зависи дали това ще се случи. Подобна технология се справя блестящо в страни с малко по-различен от нашия манталитет. Референдумът на 25 октомври е инструментът, с който ние можем да стартираме този процес, да изберем технологията, да се адаптираме към този нов за нас начин на изразяване.

Нашата академия

Сред водещите новини на всички телевизии тези дни е случващото се в Свищов. Причината –  страхът да се изпусне кокалът. Статуквото, сянката на страха, незаинтересоваността на голяма част от студентите и абдикацията на държавата и институциите вредят на Академията, която завърших преди повече от 10 години. Тогава си мислех, че по-вреден за вуза ректор от Нено Павлов не може да има. Е, Величко Адамов достигна ниво, за което не съм вярвал, че е възможно да съществува в българско висше училище!

Самият Адамов, разбира се, не е основният проблем. При силна академична общност селско-тарикатските номера на някой повярвал си комбинативен тип, нямаше начин да минат. Академична общност обаче няма. Както в една държава, в която липсва гражданско общество, така и в Стопанска академия  липсва онази искра сред студентите, която да събуди естествения стремеж на младите хора да се борят с всяка несправедливост. Но дори и да има една малка искрица, която мобилизира малка група от хора, мощният юмрук на феодалната структура се стоварва върху тях. Това се случи на протестите през 2013 г., това се случва и днес в Свищов.

В Стопанска академия в момента има няколко групи – силно финансово зависими служители, работещи под постоянен страх от разправа и липсата на алтернатива в малкия град, студенти, които в голямата си част се вълнуват от чалга изпълнители, ланци и хороскопа във вестника, купуващи смартфони за по 2 000 лв., които ползват единствено, за да поставят вечер на масата. Последната и най-малобройна група е на тези, които са изгубили всякаква надежда, че в Свищов може да се възстанови нормалността.

В комуникацията си с приятели, завършили в Свищов, чувам само едно – няма смисъл да се занимаваме с Академията, защото ректорът на Красьо Черния  я опропасти и връщане назад няма. Имам колеги, които от 2004 г. не са се връщали в Свищов. Градът бе жив и пълен със студенти, а този ректор още не бе дошъл на власт. Блоковете в Студентски град бяха пълни, трудно бе да ползваш общежитие. Днес блоковете са затворени, не функционират, а пейзажът около тях напомня много на градчето, до което е построена АЕЦ “Чернобил” – Припять. Хората, с които говоря, са убедени, че Величко Адамов и корупционните кръгове около него няма да позволят някой да им отнеме хранилката, което в близките десет години ще довърши окончателно Академията. Не искам да го вярвам, защото това е вузът, който завърших. Същото училище днес се опропастява от морално деградирали хора, замесени в мръсни сделки, пране на пари, фалшификации и куп нарушения, за които, ако бяха се случили в нормална държава, отдавна щяха да са в затвора.

Ако в България имаше институции, съд, полиция, прокуратура, свищовският Остап Бендер отдавна щеше да е в учебниците по криминалистика. Но не – той не само е на върха и определя съдбата на хиляди, но и използва умело апарата си от зависими преподаватели, за да постига целите си.

Продължавам да вярвам, че това може да се промени, но не виждам решение с използването на демократичния инструментариум, превърнал се в отлично оръжие за окупиралите Стопанска академия. Разпадът й ще е тъжен край, който ще преживеем, но някои явно не си дават сметка, че убиват водещия (някога) икономически ВУЗ.

За да не чуете рано сутрин „Отваряй! Полиция!“

Рано сутринта полиция нахълтва в дома ви. Изземва лаптопи, таблети, смартфони. Казват ви, че сте комуникирали с организирана престъпнагрупа, източила множество кредитни карти във Франция. Вие няматепредстава какво искат от вас, но за всичко си има обяснение.

Това се случило на 21 април в 7 сутринта в столичния квартал “Света Троица”. Неочакваните гости будят семейство Христови, които не подозират нищо. Случаят бе показан по Нова телевизия.

Заради един IP адрес

Използвайки ежедневно интернет, всеки от нас има уникален адрес – IP номер. Особеното е, че може да отговаряме на този IP номер с години, но е възможно в рамките на ден той да се промени няколко пъти. IP адресът се използва, за да ви “намират” потоците с информация в интернет. В случая френските власти са предоставили на българските IP адрес, от който е комуникирано с предполагаемите престъпници във Франция.

Българските власти локализират физическия адрес, като се обръщат към интернет доставчика ви и той им предоставя информация кой е реалният ползвател на всяко IP – с имена, телефони, квартал, улица, номер, апартамент. Съхраняването на тази информация от интернет доставчиците предизвиква много обществени полемики като само преди месец Конституционният съд обяви съхранението на трафични данни за незаконно.

Получили точния физически адрес на IP-то, от което е комуникирано с въпросната престъпна група, за българските власти остава да проверят адреса. Тук идва и особеният момент, тъй като живеещото на адреса семейство няма нищо общо с фалшификатори на кредитни карти.

Защо възниква подобна грешка и застраховани ли сме от такава?

Сценарий 1: Интернет доставчикът предоставя грешна информация на властите. Проблемът е, че един клиент може да използва ежедневно различни IP адреси. Днес е с един, утре с него е съседът му, а вдругиден – човек от съседен квартал или дори град. Това е особеност на технологията и изборът е на интернет доставчика. Често срещана практика в България е много клиенти да използват един и същи IP адрес. Въпреки това, доставчикът би трябвало да знае и да може да определи кой от клиентите му какво IP използва.

Сценарий 2: Развитието на технологиите води до почти пълно използване на безжичен интернет. Обикновено всеки има в дома си рутер, който осигурява интернет свързаност на всички устройства. Често потребителите премахват или използват лесна за разбиване парола на рутера. В почти всеки жилищен блок може да се открие безжична мрежа без парола, към която може да се свърже всеки. Така ние рискуваме някой с престъпни намерения да използва собствената ни Wi Fi мрежа, без да разберем, поне до момента, когато полицията позвъни на вратата ни.

Сценарий 3: Компютърът на клиента е бил заразен със зловреден софтуер, чрез който престъпната банда е получила достъп до ресурсите му. Обикновено потребителите пренебрегват опасността от пробив в сигурността на домашния си компютър, лаптоп или таблет. Липсата на антивирусен софтуер или необновяването на операционната система улеснява хакерите за придобиване на контрол върху компютъра на нищо неподозиращия потребител.

Сценарий 4: В мрежата на доставчика се е получило дублиране на IP адрес, вследствие на което, вместо в дома на престъпника, полицаите са обискирали къщата на невинно семейство. Подобни проблеми не са толкова редки за българските провайдери и затова е възможно някой друг да използва IP, което е свързано с вас.

Случилото се със семейство Христови не е прецедент.

Липсата на прецизност от властите при подобни проверки, хаосът при част от интернет доставчиците и слабата защита на безжичните мрежи е предпоставка за това. От друга страна престъпната група, която източва кредитни карти, със сигурност познава технологията на интернет комуникацията, която прави проследяването, ако не невъзможно, то поне изключително трудно.

Изводите за интернет потребителите: винаги използвайте парола за безжичните си мрежи, по възможност различна от “123456” или “password”; не предоставяйте паролата си на хора, които не познавате добре; променяйте паролата си поне през няколко месеца; инсталирайте последните обновления на операционната си система; използвайте антивирусен софтуер; не отваряйте файлове, получени чрез електронната поща от непознати.

Текстът е написан за clubZ: http://clubz.bg/19074-za_da_na_chuete_rano_sutrin_%E2%80%9Eotvarqj_policiq%E2%80%9C

Да си направим сами табела с адрес на имота

Всеки новодомец се сблъсква с невъзможността къщата или кооперацията му да бъдат открити поради липса на адресни табели, освен ако не живее в центъра на София. Обикновено проблем с намирането на новия ви адрес имат такситата, разносвачите на храна за вкъщи, куриерите, приятели и познати. Решението на този проблем е лесно – изработвате сами указателната табела. Има стандарт, приет от общината за шрифт, цвят и транслитерация, който е добре да се спази.

Така изглежда табела с пълен адрес:

Табела за адрес

 

 

 

 

 

 

 

Размери на табелата:

tabela1

 

 

 

 

 

 

 

Ето и линк към файл с предварително изготвена табела, с реални размери, на която е нужно единствено да се смени текстът: ТАБЕЛА

Ако нямате инсталиран Corel Draw можете спокойно с този файл да отидете до произволна рекламна агенция. Там единствено ще промените текста и ще ви изработят самата табела.

Табела адрес София

Ето го и резултата:

Монтаж табела адрес София

Довиждане, Съюз на българските журналисти!

Около 5 години бях член на СБЖ. След последното ОС, на което бе избрано ново ръководство реших, че не мога да бъда част от тази организация. Ето и мотивите:

Съюз на българските журналисти

 

 

Галерия
dsc09593 cebit_2011_hannover-7 katastrofa_2011_tsar_boris_iii-4 ikea-otkrivane-otvariane-sofia-13 letishte-sarafovo-burgas-20 protest_orlov_most-82 img_2331 img_4075