Търсене
Всички публикации

Archive for the ‘Лични’ Category

Citroen Xantia – безсмъртната!

Подариха на Тошко един Citroen Xantia (1993 г.) и решихме да пробваме дали можем да го запалим. Повикахме на помощ майстор номер 1 на ситроени – Ясен. По-особеното бе, че въпросният автомобил над 3 (три) години не е бил пален. Гумите му бяха надупчени, а количката обрасла в храсти, мишки около двигателя и техни остатъци дори във въздушния филтър.

Учудващо след като му сложихме акумулатор ситроена запали почти веднага, без нужда от каквато и да е допълнителна намеса (както се вижда и на видеото). В интерес на истината не вярвах, че това въобще е възможно – повече от три години  автомобилът не е докосван…

YouTube Preview Image

Добре дошли в Кауфланд – Овча купел

Хубава неделна утрин. Кауфланд в Овча купел е препълнен с пазаруващи. Като почитател на промоциите си харесвам една 50% отстъпка на сарми. Избирам две пълни кутии (в оригинал доставяни от КЕНАР). Без да ги тегли леличката зад щанда им слага бележка 2,5кг. Минавам през касата и учтивата касиерка ме таксува както си трябва. Прибирам се у дома и виждам, че още от КЕНАР теглото е обявено на 2кг, а не 2.5кг. Поглеждам фискалния бон – прецакан съм! :) Опитвам да се обадя на клиентския телефон на Кауфланд, но отговорът оттам е, че не мога да подам какъвто и да е сигнал, тъй като “пощата не е активна”.

Не съм за 3,70лв., нито целта ми е да се заяждам за глупости с веригата Кауфланд. По-лошото е, че често в бързането не обръщам внимание на всяка отделна покупка и стойността зад нея. Доверявам се на служителите в магазина и съвестно си плащам. Знам, че като мен са много хора. И когато нещо подобно се случи дори и не мога да подам сигнал, тъй като “пощата не е активна”.

 

Търси се готин съквартирант

WRC – рали България 2010 (фотогалерия)

206 снимки от сервизната база в Долна баня.

 

 

Благодарение на пратеника ни във VIP зоната Светлана Драганова. :)

За смисъла на казармата…

 

Остава малко повече от година до окончателната отмяна на наборната военна служба. Колкото повече наближава датата 01.01.2008г., толкова повече расте истерията сред потенциалните наборни войници. От края на 90-те години тече засилен дебат за професионализацията на армията. През 1991г. България имаше 120 000 армия, към момента е около 45 000, като трябва численият състав да бъде намален до 39 000 души. На мача на националния отбор по футбол с Холандия бях на стадиона…оглеждайки се си представих какво представлява българската армия – един пълен стадион “Васил Левски”. Много или малко е това трябва да кажат военните стратези, ковачите на военната ни доктрина. Мен ме вълнува повече въпросът за младежите, които трябва да влязат и отношението им към този въпрос. Абитуриентите записват висше образование, завършилите бакалавърска степен записват магистратури, целта е една – да не влезем в казармата… Спомням си зимата на 1998г. и споровете с баща ми за смисъла на това да си войник в мирни времена. Бях твърдо убеден, че това си е загубено време, в което може едно младо момче да свърши много по-полезни неща…е, една година по-късно бях на друго мнение… От 2000г. насам често ми се е случвало по един или друг повод да споря точно по въпроса “Има ли смисъл от казармата?” И за себе си си отговарям – има! Интересно, но повечето противници на военната служба дори и не са помирисвали бойно поделение.

В едно издание на Сблъсък полк. Петко Йотов (директорът на военноисторическия музей) каза: “Ако у едно момче има качества, характерни за един истински мъж, в казармата то може само да ги развие. Но ако си е лигльо, от там той просто ще излезе още по-голямо леке!”. Това практиката неведнъж е показала, че е самата истина.

Какво може да разбере едно момче в казармата:

– Какво е да не си под крилото на мама и татко;

– Девойката, с която сте вече 4г. държи ли на него и доколко е здрава връзката им;

– Що е унижение и може ли въобще да се понесе (ако донаборникът е по-умен въобще няма да го допусне);

– Армията е представителна извадка на българския народ (мъжката му половина) – там човек може да научи за кратко време много неща за сънародниците си, които в реалния живот изненадващо ще разбере, че ще му са от полза;

– Да намери истински приятели и истински врагове (навън това не става така катализирано);

– Да се къпе с ледена вода :) ;

– Да слуша обяснения за това как е в казармата, от хора, които не са влизали вътре;

– Че няма да е нужно един ден синът му като го пита “Тате, къде си служил?” да му обяснява, че го е било страх и е платил на корумпиран лекар 2000лв. да го изкара НГВС ;

– Няма невъзможни неща;

– Че е много по-добре да влезеш на 18, отколкото на 24;

– Отношението към него се променя (стига да се е развил в положителна насока);

– Научава се да го командват и идиоти;

– Да се предпазиш от зараза с гъбички си е сериозно изпитание ;) ;

– Че всъщност “Батальонът се строява” е унгарска народна песен;

– Наред с тъпанарите има големи мъжкари в сержантския състав и изключително интелигентни мъже сред офицерите;

– Че има момчета, които записват второ висше, за да не попаднат там…в крайна сметка – те пак са там;

– Ревльовците не ги тачат много;

– Може да се намери достатъчно свободно време, за да се прочете някоя книжка;

– Какво означава свободата;

– Колко бързо минава времето навън и колко бавно вътре;

– Не можеш да промениш системата в армията, а ако си силен и тя няма да те промени;

– И не на последно място. че е по-добре е да си такъв:

Отколкото такъв:

 

Галерия
dsc09512 img_5775 img_5901 balchik-litex-kupa-na-balgaria-3 img_2444 img_3032 img_4040 2013-10-08-20-41-31