Търсене
Всички публикации

Archive for the ‘Без категория’ Category

Как някои предпочитат да транспортират месо…

Натиснете тук, за да видите снимката с по-висока резолюция.
    Така жител на столица в ЕС е решил да пренася… месо. Гледка, типична за някои централни софийски райони. В случая снимката е направена на кръстовището на булевардите “Христо Ботев” и “Ал. Стамболийски”. Това месо е вече купено или тепърва ще се продава из магазините около Женския пазар. Точно там могат и да се видят още по-фрапиращи моменти от товаро-разтоварните дейности при получаване на стока. 
    Чудно ми е как ще реагира средностатистическият британски турист на подобна гледка в центъра на София?!?!

Снимка: Явор Русинов

Една МВР история II

    В хубав дъждовен съботен ден, решавайки да си посветиш деня на софийския зоопарк, понякога неочаквано се сблъскваш с достойни негови представители много преди да си пристигнал…

    На 11.07.2009г., пътувайки за въпросния зоопарк с личния си автомобил до мен се приближава полицейски патрул и полицаят вътре ми дава указания да отбия. Чинно се подчинявам и спирам. Слиза въпросният сержант, представя се (така, че нищо да не разбера от произнасянето на фамилията) и след като преглежда документите, ми обяснява, че съм минал "на червено" на предното кръстовище (левия завой на бул."Ал.Стамболийски" и бул."Константин Величков"). "Ела да ти напишем акт"… "Не съм минал на червено, влязох в кръстовището при зелен светофар". "Ние бяхме на отсрещното кръстовище и добре видяхме, че мина на червено!". Приближавайки се с недоумение до полицейския aвтомобил обяснявам, че освен, че съм спазил всички правила на движение, съм карал и със скорост много под максимално допустимата. Това не трогва полицаите и след поредните аргументи, които излагам в моя защита следва дежурното: "К’во работиш?" – Данъчен съм, отговарям… "Аха такива като тебе… (не помня точната реплика, но бе в контекста обида към данъчните служители по принцип)" и ми връща документите, усещайки, че няма да получи поредната двайсетолевка. "Хайде изчезвай!" прозвуча сержантската команда, след поредната серия аргументи за правилното ми преминаване през кръстовището. Недоумявайки от арогатния поведенчески стил на униформените им правя забележка да не общуват с мен на "ти" и питам за имената им (записвам междувременно номерата на полицейския автомобил). Това явно не им се понрави и единият сержант измърмори: "Е, пропиля си късмета, ще пишем акт! Дай си документите!". Подавам още по-недоумяващ документите и се обаждам веднага на 112, за да проверят въпросния патрул. Оттам ми дават телефона на дежурния на III РПУ в София, който пък не бе на мястото си и отговори, чак след като успяха да се свържат с него по радиостанцията. Излишно е да коментирам ироничните подмятания и реплики от страна на сержантите, подхождащи повече за селски мегдан, докато чакахме втория патрул.

Кликнете тук за увеличение на изображението.

Кликнете тук за увеличение на изображението.

    Пристигна втори патрул, на който разказах всичко, а те само вдигаха рамене… "Подпишете акта и после можете да обжалвате.". Междувременно първият патрул напусна мястото, на което ме бяха спрели. Подписах, включих вътре и възраженията си. Парадоксът е, че вторият патрул тръгна и извърши същото нарушение, за което бях обвинен аз – премина на червено (без да е пуснал светлинна или звукова сигнализация, че е в специален режим на движение)!?!?! Този път, обаче успяхме да го снимаме и доказателството прилагам по-долу.

 Кликнете тук за увеличение на изображението.

    Предимство за мен е, че приятелката ми стана свидетел на цялата случка и ще може да даде показания в съда.

    Абстрахирайки се от този конкретен случай има няколко тревожни факта, на които си струва да се обърне внимание:

1. Произволен полицейски патрул може безнаказано да състави акт за нарушение, без водачът да го е извършил;

2. За разлика от Западна Европа поведението на голяма  част от сержантския състав на МВР "блести" със своята нецивилизованост и липса на елементарна култура.

3. Създават се условия в страната за полицейски произвол във всичките му форми – проблем, заради който получаваме достатъчно критики и в докладите на ЕС.

4. Възможността един обикновен гражданин да се защити, без да даде подкуп, да е близък с висш МВР шеф или друг властимащ е сведена почти до нула.

5. Въпреки че България е страната в ЕС с най-много полицаи на глава от населението, качеството на работата на тези хора е с възможно най-ниска ефективност.

    Конкретно този случай аз ще доведа до край. Ще обжалвам акта и ще заведа дело срещу полицаите, като ще посветя нужното за това време и нерви. Тъжното е, че разликата между българските полицаи и тези в цивилизования свят сякаш става все по-голяма. Дали заради финансовата демотивация, дали поради други причини нещата в МВР не вървят и това е факт. По един или друг повод съм имал достатъчно контакти с полицаи в "нормалните" страни и разликата е фрапираща!
    За пример: През 2003 г. пътувах из Шотландия на автостоп. Един полицейски патрул спря, преценявайки, че създавам опасност за движещите се и попита: "Накъде пътувате?" – Единбург отговарям аз. "ОК, качвайте се, ще ви закарам!". Несвикнал на подобна вежливост проведох интересен разговор с полицейския служител, от който той разбра, че в моята родина подобно нещо трудно би се случило… Накрая се разделихме усмихнати и си направихме и снимка за спомен…
Кликнете тук за увеличение на изображението.

    Преди почти година имах сходна "случка" с други полицаи… там обаче институциите "заспаха" в буквалния и преносен смисъл, въпреки подадения сигнал до всички възможни места в МВР и извън него.
    В никакъв случай не искам с този материал някой да остане с впечатлението, че считам всички в МВР системата за подобни на гореописаните сержанти. Имам много познати полицаи, отлични професионалисти и истински мъже, които търпят негативи от проявите на подобни екземпляри като гореописаните. Като обикновен гражданин на Република България тая надежда новият министър да промени бързо МВР и разпасаната и демотивирана дружина с името Министерство на вътрешните работи да започне да влиза в час.

Кликнете тук за увеличение на изображението.

“Няма да го построим скоро, нямааа…”

Днес, новините по Канал 1 на БНТ в 12:00 – “Дете с усложнения при коремна операция спешно се нуждае от кръв – кръвна група 0, резос фактор отрицателен. Място – Военномедицинска академия”.
    Лицето “Х”, гражданин на Република България, с кръвна група 0, но с неизвестен *за него) резос фактор се “изстрелва” натам. Въпреки, че не е убеден дали е с отрицателен резос фактор. По пътя, след разговор с близък роднина установява, че неговият е положителен. Решава все пак да продължи. На 5-тата минута е пред академията. 
    Лицето “Х” не знае точното място, където трябва да дари кръвта си. На портала го посреща охрана, която нищо не знае за спешно кръводаряване. На въпроса можели да паркира на паркинга – отговорът е “НЕ, служебен е!”. На паркинг за поне 100 коли имаше не повече от 15. Никакъв проблем за една повече, при положение, че става дума за спешен случай. 
    Лицето “Х” се връща и търси място за паркиране в съседните улици. Паркира и бегом се връща в болницата. Охраната все пак го ориентира горе-долу къде трябва да дари кръв – “Оня комин там виждаш ли го? Е там отиди! Ама не съм сигурен – аз не съм чул такова нещо”.
    Лицето “Х” прибягва до “оня комин”, където го чака нов охранителен пост. Следват всички обяснения наново. Охраната така го е напекло слънцето, че само това му трябваше на главата. Започва бавно да върти телефони. Първи телефон – нищо не знаят, втори телефон – не отговаря, трети телефон – отново никой нищо не знае. Минават около 5-6 мин. в безсмислени диалози дали въобще има нужда от кръводаряване… Накрая след дълго разгръщане на указателя с вътрешни телефони охранителят възкликва – “А, ето го!”. Обажда се  и обяснява на човека отсреща, че някакъв младеж чака вече десета минута, за да дари спешно кръв. Отсреща питат дали е същата кръвна група – Да, същата е, но резос факторът е положителен, а не отрицателен. Охранителят бавно затваря телефона – съжалявам, нямат нужда от вашата кръв – друг резос фактор е.  
    Лицето “Х” бавно тръгва към изхода, дълбоко замислен за фундаментални въпроси като качеството на здравната “реформа”, българският манталитет и др…
    На изхода на Военномедицинска академия го посреща първия охранител, гордо стоящ пред празния паркинг и пита: “Ко стана ва, даде ли?”. Лицето “Х” не отговори, но си помисли: “^#%#$&*$&@^*#$&*$($^*”…
    Вече бяха минали 30мин., откакто по БНТ бяха отправили този зов за помощ… в лицето “Х” изплуваха думите на баш Майстора от един култов филм: “Няма да го построим скоро, нямааа…”

После лицето “Х” се прибра и написа този постинг… :(

Еленко vs. "24 часа" – решението

    Български печатни и интернет медии редовно използват снимки, правени от блогъри и без да се съобразяват с авторските права ги публикуват. На мен това ми се е случвало поне 10-15 пъти. Редовно мои снимки са се появявали с автор "Интернет" или име на друг човек, нямащ нищо общо с фотоса.
    Поздравления за Еленко Еленков, обаче  – човекът, който заведе дело и осъди "вестник" 24 часа заслужава адмирации за тези си действия. Изключително интересно е решението на съда по делото на Еленко, което препоръчвам горещо на всеки да прочете. Подобен абсурд никак не кореспондира с апела на министъра на правосъдието да спре негативното отношение към българския съд сред обществото…
    За простотията и абсурда на българския съд и упорството на Еленко четете тук.

Парадни герои…

    Парадът по случай 6 май – Денят на храбростта и празник на Българската армия, бе ознаменуван с нова бойна техника, 100% професионални бойци, слабо построени бойни редици и маршируване под всякаква критика (сякаш не се бяха постарали и капка в строевата подготовка).
    На празника, обаче присъства и един по-особен индивид…  редом до президента, премиера и останалите политически лидери се нареди и…
Кликнете тук за по-качествено изображение на снимката.

Кликнете тук за по-качествено изображение на снимката.

Галерия
img_1820 pojar-letishte-varna-10_0 pojar-letishte-varna-16_0 protest-varna-tim-47 img_1718 img_3605 img_4587 img_4621