Търсене
Всички публикации

За аптеките и тяхното нямане

В последните дни отново се заприказва за проблема с аптеките, които отказват да работят със Здравната каса. Около половината аптеки у нас нямали икономически стимули да предлагат лекарства, които касата плаща в пълен размер. По този начин се ограничавал достъпът на пациентите до тези медикаменти. Цитира се, че в 105 от 264 общини няма аптека, която да отпуска лекарствени продукти за лечение на редки болести, за поддържащо лечение на трансплантирани пациенти и т.н. По думите на представителите на фармацевтите от общо 4000 аптеки в страната договор с касата имат по-малко от половината. Интересно е, че в тази статистика няма примери на общини, в които не е разкрита нито една аптека.

Любопитен пример е община Крушари, област Добрич. Помещение за аптека в общинския център има, но фармацевт и действаща аптека няма. 7 000 души, от 17 населени места в общината са лишени от достъп до аптека. Пред тях има две възможности: да получат лекарствата си чрез личните си лекари, които ги закупуват от “близкия” областен център или да отидат до там сами. За някои от тях Добрич отстои на около 25-30 км, а на други се налага да пропътуват между 50-60 км… На практика на последните им е по-лесно да пресекат вътрешната граница между България и Румъния, за да закупят нужните им лекарства от тамошна аптека…?! Общината не е от бедните, там са едни от най-плодородните земи, в сърцето на Добруджа. Явно обаче някой нехае или просто няма желание да има работеща аптека. В подобни случаи се чудя каква всъщност е ролята на общинската власт, след като не може да осигури достъп до елементарни услуги на гражданите си?!?!

Актуални снимки на състоянието на аптеката в село Крушари, област Добрич.

2 Responses to “За аптеките и тяхното нямане”

  • Дончо says:

    Реалния проблем, както си написал, е липсата на финансов резултат за аптеките от това да търгуват с държавата (в случая: със здравната каса).
    Също така, ако погледнеш една стандартна аптека, ще видиш че около 50% (поне!) от изложените неща са същите, които би могъл да купиш от всяко магазинче. Т.е., аптеките разчитат и на тези продажби, за могат да работят.
    Не трябва да забравяме, че аптеките, макар имайки и социална функция, не са по никакъв начин субсидирани предприятия. Т.е., те трябва да имат печалба, с която сами да могат да си покрият разходите, и след това да остане нещичко за собственика/инвеститора.
    В този смисъл единственото, което общината би могла да направи, е да отвори *общинска* аптека, за което обаче не съм сигурен дали има право :). Би следвало да има, стига да намери фармацевт..
    Изводът е един: живеем в пазарна икономика. Ако няма положителен финансов резултат, колкото и да ни е мъчно, бизнес няма да има. Освен ако общината не реши да троши народни пари, за да осигури тази услуга.

  • mirchev says:

    Ситуацията преди там бе следната: Имаше аптека, която бе печелившо дружество. Сградата бе предоставена безвъзмездно (доколкото помня), както и гориво за отопление.
    И тук е ролята на общината – ОК, тя не може да има аптека, но може да създаде условия за старта на такава. Да осигури помещение и гориво, да подпомогне с някакъв социален пакет фармацевтът, който се съгласи да работи там (да му поеме и транспортните разходи)…
    Въпросът е да има воля в общината. Но да приемем, че това е трудно осъществимо, спокойно може да се отвори една дрогерия, която да задоволява базови нужди на тези 7 000 жители в този район. Повече е въпрос на желание и организация, отколкото на големи разходи и някакви административни пречки.
    Тези дни в медиите се коментират аптеките, които не искат да работят със здравната каса, а проблемът, че на много места въобще няма аптеки остава на заден план.
    Затова – пазарните принципи са ясни, но една община има и социални задължения към жителите си и трябва да ги изпълнява…

Галерия
centralna_avtogara-7 03 img_0797 img_0827 katastrofa_2011_tsar_boris_iii-6 pileshko_file_sachi_za_detsa_kaufland-5 img_1700 img_3186