Търсене
Всички публикации

Десните правителства не правят така

Десните правителства, десните политики имат за цел държавата да преразпределя по-малка част от дохода и той да остава в гражданите. Преди 2 г. “десните” от ГЕРБ повишиха максималния осигурителен доход от 2600 лв. на 3000 лв. Днес искат да го повишат още веднъж на 3200 лв. Това се прави без дългосрочна стратегия, без оценка на ефекта, който може да предизвика подобна промяна. Увeличaвaнeтo нa пpaгa oзнaчaвa, чe xopaтa c виcoĸи дoxoди, вeчe щe тpябвa дa плaщaт пo-гoлeми ocигypoвĸи.Ето 10 аргумента защо ново повишаване е проблем и в крайна сметка може да се окаже вредно за икономиката:1. Основен потърпевш от ново повишаване (освен няколко хиляди държавни чиновници) ще бъде IT секторът.2. С това предложение държавата удря тази част от бизнеса, с най-голяма добавена стойност в икономиката.3. Около 80% от “продукцията” на IT компаниите се изнася предимно в Западна Европа, САЩ. Повишаването на този компонент влияе пряко върху тяхната конкурентоспособност.4. Нормалната среда за развиване на бизнес включва отлична предвидимост на държавата в изискванията ѝ към компаниите. В случая подобно предложение се прави в последния момент, което е лоша практика.5. Подобно повишаване не би било проблем, ако правителството имаше политика за развитие на IT сектора. В момента всички големи IT инвестиции заобикалят България и се реализират в съседните Гърция, Сърбия, Румъния.6. Поредно повишаване ще влоши инвестиционният климат, ще ограничи възможностите за разширяване на дейността и в дългосрочен план е възможно приходите от осигуровки да намалеят.7. Тази стъпка ще стимулира сивата икономика сред някои професии и може да доведе до отлив на висококвалифицирани кадри. 8. С този ход се удря най-високотехнологичният отрасъл, което дългосрочно ще има негативен ефект върху цялата икономика при внедряване на иновации, ефективност на труда и т.н.9. Не е справедливо IT секторът, за който държавата има най-нисък принос (например обученията на специалисти се правят от и за сметка на самите фирми или организации извън системата на държавното образование) да плаща цената за липсата на реформи в системата на осигуряването.10. Увеличението по никакъв начин не стимулира хората с по-високи доходи. Точно обратното – ще накара част от тях (и фирми и служители) да минат “на сиво”.Спецификата на IT бизнеса е такава, че ако в една страна той няма добри условия за развитие, бързо и лесно може да премести дейността си в друга. Тогава не просто няма да има по-високи вноски в НОИ, но парите за пенсии ще намалеят. Причините за това ще бъдат и в намалените приходи от износ, както и по-малкият брой заети с IT дейности, които да стимулират потреблението в България, респективно това ще има отражение и върху приходите в бюджета от данъци. Напънът на държавата да реши проблемите на НОИ за сметка на хората с високи доходи показва неспособност на управляващите да провеждат адекватна политика. Проблемът на НОИ е как изтичат пари от него – фалшиви ТЕЛК, болнични, фалшиви пенсии, структурните недомислици около втора пенсия и Сребърния фонд.В предизборната си агитация днешните управляващи бяха категорични, че няма да има повишаване на максималния осигурителен доход. Само за 2 г. това е на път да се случи за втори път. Откакто ГЕРБ е на власт, този компонент е увеличаван неколкократно – от 2000 лв. през 2012 г. на 3200 лв. днес. Това не е “дясна” политика. Това е демонстрация на неспособност за реформиране на тази система и поддържането ѝ на изкуствено дишане, чрез увеличение на вноските, за сметка на българите с високи доходи.

Избори за президент

В неделя ще гласувам за Трайчо Трайков. Мисля, че той ще бъде добър президент и му симпатизирам.
За мен като гражданин това е последен компромис към Реформаторски блок. Защото Трайчо Трайков е кандидат на РБ. Този РБ, който предаде гражданите, които гласуваха за него през 2014 г. Този РБ, който монетизира участието си във властта. Този РБ, чиито министри станаха символ на политическото унижение. Този РБ, който с действията и “триковете” си по нищо не се различава от ГЕРБ, БСП или ДПС.
В неделя давам последния си кредит на РБ и подкрепям Трайков за президент.

Гражданите въведоха електронното гласуване и промениха системата

27 април 2016 г. ще остане в историята като денят, в който гражданите промениха системата. Народното събрание окончателно прие промени в Изборния кодекс, с които гласуването през интернет е вече факт. Това бе и една от малкото промени в този закон, която имаше гражданска подкрепа и реален смисъл, а не обслужваше статуквото. 118 депутати гласуваха със „ЗА“, „против“ бяха 6 от БСП.

Според приетото от депутатите електронният ни вот ще се отчита на реални избори през 2019 г. Дотогава трябва да се разработи цялостна система, която да обслужва този процес, да се приеме Законът за електронната идентификация и да се направят няколко експериментални гласувания.

Процесът за въвеждане на електронно гласуване ще отнеме поне 2 години. Причината – въпреки огромните инвестирани суми за електронно управление, реални стъпки за изграждането му се правят едва от година и половина. А електронното гласуване ще бъде работещо само с електронни идентификатори, по-популярни като чипове в новите лични карти.

Какво предстои от тук нататък? Приемане на Закона за електронна идентификация. Следва обществена поръчка за изграждане на система за електронно гласуване, тестване и симулации, експериментален вот. При успешни стъпки, на европейските избори през 2019 г. ще можем да гласуваме през интернет, като вотът ни ще бъде реално отчетен.

Как ще се случи всичко? Всеки ще притежава лична карта с чип или друг идентификатор. Ще е нужен четец (подобни на тези за електронен подпис с цена около 15 лв.), компютър или таблет. Чрез специален софтуер всеки ще може да даде своя вот неограничен брой пъти, като ще се отчита само последния по време, спазвайки принципа „един човек, един глас“. Процесът ще продължи 96 часа и ще приключва преди традиционния изборен ден. Всеки, гласувал през интернет, ще може да пусне и хартиена бюлетина, стига да държи на това. В този случай електронният му вот отпада.

Както всичко ново и тук се намират критици, изразяващи съмнения в сигурността, тайната на вота, хакерски атаки и манипулации. През 2016 г. технологиите са на ниво, което позволява тяхното коректно използване в обществена полза. Софтуерният код, с който ще бъде създадена системата, ще бъде публичен. Това означава, че всеки с нужните компетенции ще знае как работи тя. Така трябва да отпаднат съмненията за манипулации на технологично ниво, а ще се даде възможност за поправяне на грешки.

Атаките към държавни сайтове през последните 6 месеца имаха една единствена цел – да компрометират идеята за гласуване през интернет.Въпреки че между двете няма общо, български политици не се поколебаха да подхвърлят спекулативни тези в обществото. Дори и да допуснем огромна по мащабите си атака към бъдещата система, то нормативно са създадени достатъчно ясни стъпки за избягване на възможността от провал.

Въпросът с въвеждане на избор от дистанция е технически. В България, обаче, той се превърна в политически. А пасивността на партиите и страховете им от въвеждането му активира гражданите. Политическите сили имаха много възможности да го въведат много преди референдума през 2015 г. И въпреки че декларативно бяха „ЗА“, в парламентарната зала не го подкрепиха. Това катализира гражданския процес, а въпросът за електронното гласуване от дистанция стана част от общия дебат за местните избори. Резултатът изненада статуквото, а опитите за „опраскване“ продължиха дори след подкрепата на близо 2 млн. гласоподаватели. Ключови фигури от властта заявиха, че не е нужно да бързаме, а можем да го въведем след години. Тогава отново със силен граждански натиск, среднощни заседания в парламента, в работни групи и неформални разговори, посоката бе сменена.

Целият процес е пример как гражданите могат да променят системата. Политиците са объркани, не са свикнали да бъдат притискани в политическия и обществен процес от хора, „овластени“ единствено от гражданската си активност. ИК „Гласувай без граници“ показа, че всяка власт трябва да чувства силен обществен натиск. Особено в държава, в която гражданското общество прави първи плахи крачки.

Румъния и България през последните години

655-402-rumynski-vestnik-bylgariia-ne-pozvoliava-izuchavaneto-na-rumynski-kato-majchin– В началото на кризата Румъния бе пред фалит. Изтегли голям външен заем, подписа предпазно споразумение с МВФ, стартира реформи в съдебната система, икономиката, финансите (вдигна ДДС от 19% на 24%).
– В началото на кризата България бе в добра форма, с пренебрежим външен дълг и данъчна политика сходна с тази в Румъния. С претенции за съдебна реформа, списък с реформи за осъществяване и по-конкурентна икономика.
– 2016 г. Румъния драстично сваля данъците (ДДС е вече 20%, а от 2018 г. 18%. Някои стоки са с ДДС между 5-9%), регистрира два пъти по-голям ръст на БВП от България и един от най-високите в ЕС. Работещата съдебна система вкара дузина министри и други високопоставени политици в затвора. Румъния задоволява 100% от нуждите си от природен газ и петрол и изнася активно, благодарение на политиката си за разработване на собствени находища. Румънският премиер подава оставка след протести на граждани с думите “Аз срещу гражданите си не мога да тръгна”.
– 2016 г. България въвежда нови данъци и увеличава акцизи, винетки… Съдебната система не работи, няма нито един осъден политик, но пък има “доказано невинни” като Софиянски, Хр. Бисеров, Масларова. България е силно зависима от вноса на природен газ, а в цените на горивата съществува картел, облагодетелстващ най-големия производител. Дългът на България е на най-високите си нива от над 10 години. Реформи през последните 12 години реално не са осъществени. Институциите не функционират, корупционните практики са на безпрецедентни нива. Почти всички медии са подчинени на олигархични кръгове, от които в силна зависимост е и самият премиер.

Въпреки всичко това премиерът ни обяснява “Изпреварили сме Румъния във всяко отношение”.

И накрая за винетката – в Румъния е електронна от 5 години, в България ще е електронна след поне 3 години.

Защо електронното гласуване?

12053113_10206649150620569_1448723351_nЧаст съм от инициативния комитет “Гласувай без граници”, представляван от Мануела Малеева и подкрепящ въвеждането на електронно гласуване в България на предстоящия на 25 октомври референдум.

Факт е, че електронното гласуване е достъпно, лесно и бързо от всяка точка, без значение дали сме в България или в която и да е страна по света. Не се губи време за пътуване до секции и чакане на опашки пред тях.

Електронното гласуване повишава избирателната активност, включвайки лесно много повече избиратели в гласуването на избори и референдуми, пред които сега има бариери  – живеещите извън страната и хората с увреждания. Няма българско семейство без близки зад граница, а те по Конституция имат право да участват във формирането на националните решения. Днес около 1,5 млн. български граждани живеят извън страната, като над 900 000 от тях са право на глас. За 2014 г. те са „инвестирали“ 1 милиард и 720 милиона лева в българската икономика (данните са на Световната банка). Българската диаспора не е концентрирана географски, а е много разпръсната и електронният вот ще даде незаменима възможност за участие в избори и референдуми.

Огромно предимство на електронното гласуване е сигурността. При него не съществуват недействителни бюлетини. При традиционното те са сериозен проблем за целия процес. Например през 2014 г. на изборите за парламент са отчетени средно за страната над 6% недействителни гласове. При  електронното имаме много по-сигурно отчитане и преброяване на гласовете. Когато един вот бъде подаден, той бива автоматично отнесен към кандидатите или партията, които са го получили. Няма възможност за ръчно манипулиране на резултатите или грешка при преброяването.

Нещо повече – гласовете и преференциите се отчитат коректно – не зависят от броенето на понякога корумпирани изборни комисии и допускането на човешки грешки. Въвеждането на електронно гласуване може да позволи прагът на преференциите да стане нулев, защото ще може да се отчита лесно и бързо. Друга важна възможност е предотвратяване фалшификацията на изборни протоколи, която е една от най-честите изборни измами в досегашната практика. В продължение на 25 години се нагледахме на сбъркани при броене бюлетини, фалшифицирани изборни протоколи, депутати, които разнасят чували с бюлетини, на изчезнали книжа и много други случаи на грубо нарушаване на изборния процес.

Електронното гласуване ще ограничи до здравословни за обществото граници контролирания и корпоративния вот. Причината за това – дава се възможност 900 000 българи в чужбина да упражнят своя вот, а гласуването става значително по-достъпно за младите хора и хората с увреждания. Невъзможно е да се контролират почти милион гласа зад граница, а това оскъпява неимоверно тези, които купуват гласове в България.

И още нещо! Технологията на електронния вот позволява преди деня на хартиеното гласуване, избирателят да гласува електронно и ако иска да промени гласа си отново по електронен път, ако е гласувал под натиск или е упражнена някаква принуда върху него – така тайната на вота и свободното му упражняване е в ръцете на избирателя. Т.е. избирателят има право да гласува неограничен брой пъти, като единствено последният вот се счита за валиден.

За да може целият процес да бъде прозрачен, за да се даде възможност да се одитира от български и международни експерти, ще настояваме софтуерът на системата за електронно гласуване да е с отворен код. Това означава, че всеки, който има компетентност, може да даде мнение за сигурността – това е обществен контрол. Системата може да се следи и контролира от много страни, докато 12 000 секции не могат да бъдат покрити от физическия контрол на застъпници и наблюдатели.Електронното гласуване гарантира стабилен граждански надзор, но не в секциите, а на ниво създаване на софтуерния продукт и функционирането му. Там ще бъдат разположени наблюдателите-експерти от партиите и гражданските организации.

Огромното предимство на електронния вот е гарантирането на неговата анонимност. Технологията на работа е като при оценяването на кандидатстудентски изпит: името ви е в един плик, а работата – в друг,  и оценителят не знае кой сте. Така и електронната система може да знае, че сте гласували, но другите нейни сегменти, които броят гласовете – не знаят, че това сте вие – въпрос на технологично решение.

Системата за електронно отчитане вота на гражданите е приложима при национални и местни референдуми, при всяко допитване на властта до народа. С въвеждането ѝ ще се даде възможност за много по-силен контрол над институциите и властимащите от страна на гражданите.

Важно е да се знае, че електронното гласуване не отменя хартиеното и не лишава никого от достъп до гласуване – напротив, разширява участието и представителността при провеждане на избори и референдуми. То намалява значително и разходите за провеждане на избори и референдуми извън страната. На парламентарните избори през 2014 г. само за командировки на 388 държавни служители за отварянето на 428 секции зад граница са похарчени 620 000 лв.

Въпреки декларираната подкрепа, днешният политически елит няма интерес от въвеждане на електронно гласуване. Партиите в момента контролират почти изцяло изборния процес. За тях допълнителните възможности, които предоставя електронното гласуване, е допълнителна пречка при осигуряване на нужните им гласове. За обществото ни, обаче, това е идеална възможност да покаже на политиците, че този, с който трябва да се съобразяват, е българският народ, а не финансиралият покупката на гласове.

Изборният процес в България по дефиниция е опорочен. Институциите, които трябва да наблюдават за спазването на законите и да не допускат търговия с гласове, практически не функционират или са под влиянието на същите хора, които създават пазара на бюлетини. България е от малкото страни в Европа, където този проблем не е разрешен. Един от инструментите, с който това може да се ограничи, е електронното гласуване.

Ние не вярваме, че полиция, следствие, прокуратура и съд изведнъж ще заработят и ще започнат да изпълняват функциите си. Затова като граждани трябва да направим всичко възможно, за да ускорим този процес.

В кампанията ни до 25 октомври набираме доброволци – хора, които имат желание да водят разяснителна кампания сред гражданите в цялата страна. С изцяло доброволчески усилия до тук успяхме да съберем за регистрация на “Гласувай без граници” близо 4 000 подписа в 180 населени места. Проведохме множество срещи в България, за да разясним и разсеем страховете от електронния вот.

Електронното гласуване ще бъде мощен стимул за завършване на проекта за електронно правителство. Това ще улесни неимоверно гражданите и бизнеса, ще подобри ефективността на икономиката ни. Повече електронна администрация означава по-прозрачна администрация – по-малко бюрокрация и достъпно, бързо и лесно използване на административните услуги.

Практически във всички европейски страни тече процес на дебат и въвеждане на електронно гласуване. Вече е въведено или се изпълнява в пилотни проекти в Австрия, Естония, Франция, Холандия, Испания и Швейцария. В Естония от 10 години гражданите имат възможност да гласуват електронно и 25% от тях упражняват това си право.

За нас електронно гласуване от дистанция е нещо, което във времето неизбежно ще се случи. Колкото по-рано, толкова по-добре, за да ползваме предимствата му. Технологията прави хората свободни, прави обществото, в което живеем, по-добро. Зад това заставаме ние от “Гласувай без граници”!

Галерия
img_0644 Полицаи пълнят туби с минерална вода в Горна баня ikea-otkrivane-otvariane-sofia-5 bulgaria-poland-2012-48 pojar-letishte-varna-80 protest-varna-tim-79 img_2560 img_2837