Търсене
Всички публикации

Archive for the ‘Общество’ Category

Разликата между Бузлуджа и ДАНСwithme

IMG_3790Какво е необходимо, за да организирате събитие като това на Бузлуджа /122 години от началото на организирано социалистическо движение в България/ на 27 юли т.г.:

1. Изпълнителното бюро на БСП на свое заседание взема решение за отбелязване на годишнината, в което се определят: датата, часът на провеждане, ред, в който ще пристигат автобусите от различните региони на страната и т.н.
– уведомяват се общинските ръководства на БСП и младежките организации за създаване на организация по подготовката на събора

2. Всяка общинска партийна организация се заема с изработването на лозунги, плакати,тениски и шапки с партийното лого и др. Закупуват се и определени бройки от националния трибагреник и партийното знаме на БСП.
Всяка общинска партийна организация осигурява транспорт от съответното населено място до Бузлуджа и обратно. Някои правят това и с преспиване предната нощ в хижи или хотели в селищата, които са по пътя за Бузлуджа.
– Осигуряват се средства за заплащане на транспорта, на нощувките /почти винаги от едни и същи бизнесмени се изисква да осигурят заплащането/

– Подготвят се пакети с храна за участниците в годишнината /логично е по-голямата част от тях да са пенсионери или безработни/.

– Осигурява се медицинско обезпечаване за участниците в събора /висока температура, надморска височина между 1200 и 1400 м, опасност от слънчеви удари, високо кръвно, много висок UV индекс/

– Осигурява се монтаж и демонтаж на трибуна за официалните лица /партийни лидери и депутати/

– Мощна озвучителна уредба

– Художествена програма /фолклор – песни, танци, забавна музика и др./

– Списък на изказващите се /изказванията следва да се проверят, да бъдат от различни региони, което да създава впечатление за единност/

– Охрана на проявата /платена и доброволна/

– За 55 000 души ще са необходими над 1200 автобуса

– 122 млади социалисти трябва да са получили членските си книжки под върха и то при близо 270 общински организации на БСП. И защо само млади? Изглежда възрастните все по-трудно се вързват на „модерната лява“

Какво е необходимо, за да бъдете 45 дни на протестите в София? – Трезво мислене и желание да променим България, както и готовност да се жертва малко лично време…

В интересен свят живеем…

Събота и неделя бях отново в Белоградчик. Любим град с много приятни хора и големи приятели.

Рано сутринта с малкия ми син (почти на 3) се разхождахме из крепостта, а после слязохме и в града. Спряхме се пред може би единствената вестникарска будка. Първо потърсих в-к Капитал, но около 70-годишният дядо ми обясни, че получава само един брой и вече са го купили. Извини се и показа няколко книжки за малкия, които в крайна сметка не харесахме (поради отсъствието на Мики Маус на тях :) ). Поговорихме малко с нашия възрастен продавач на вестници, той се позабавлява с малкия Мартин… Както и да е – купих си „Преса“ и „Труд“ за 1,40лв., платих с 2лв., пожелах лек ден и си тръгнах, без да дочакам ресто. Дядо Милчо ни догони с 60 стотинки в ръка – „Рестото Ви, господине!“. Отказах да го взема и благодарих, но човекът бе настоятелен. Накрая каза: „Моля Ви, вземете ги, не съм свикнал така!“.

Почувствах се гадно – дядо Милчо явно бе приел тези 60 стотинки като обида или не знам… Взех стотинките, пожелахме си лек ден и тръгнахме с Марти към детските колички на площада.

В интересен свят живеем. Средностатистически софийски сервитьор ще се нацупи за бакшиш под 3-4 лв…. А дядо Милчо от Белоградчик не приема 60 стотинки, защото „не бил свикнал така“. Малко допълнение – от малкото прекарано време със симпатичния дядо останах с впечатление за доста интелигентен човек, за който последното, което мога да кажа, е че, е обикновен продавач на вестници. Докато в масовия случай за средностатистическия софийски сервитьор са важни бакшишът и възможностите да пооткрадне нещо от собственика на заведението, в което работи. Та… В интересен свят живеем – дядо Милчо втори ден не ми излиза от главата. Ежедневието на големия град ни променя и понякога губим ясна представа за реалността.

Аз скоро пак ще бъда в Белоградчик и се надявам отново да си купя вестник от дядо Милчо. Но този път ще си взема рестото и надявам се ще можем да поговорим повече, на чаша кафе, може би… :)

За утопичния оптимизъм и “европейските ценности”

Когато през 2007 г. ни приеха в ЕС, аз като оптимист-утопист бях убеден, че страната и обществото ни рязко ще тръгнат нагоре. Хората ще започнат да гледат по друг начин на прословутите „европейски ценности“, ще станем по-добри, по-възпитани и децата ни ще живеят в по-добри времена… Мен утопичният оптимизъм още не ме е напуснал, но вече силно губя вяра, че това пост ориенталско общество има шанс в идните години да направи нещо добро със себе си.

Не ме е налегнал песимизъм, но какви са фактите? – Политическите партии се изродиха в параикономически структури (последното, което правят е истинска политика), умните и можещи хора продължават масово да напускат България (над 50% от младите лекари след завършване заминават за чужбина), управляващите ни са или безгласни усмихващи се човечета или мутри, институциите съвсем прогниха (понятието „съд“ практически не съществува, а полицията се използва в полза на управляващите“)…

Едно от малкото хубави неща бе забраната за пушене, приета с голям зор и натиск от ЕС. Сега и нея мислят да я преразглеждат, след мощното лобиране на дистрибуторите на тютюн и псевдо асоциациите на ресторантьори, барчета, фолк клубове и други перачници на престъпни пари.

Бай ти Ганя трудно ще го научиш да не си хвърля фаса или салфетката през прозореца на автомобила, още по-трудно ще го накараш да спре да блъска гюбеци из чалга клубовете, но поне можем да използваме все още живия мит за „европейските ценности“ и да направим всичко възможно забраната за тютюнопушене на обществени места да не бъде премахната.

Подпиши се в в гражданската петиция срещу връщането на дима в заведенията.

Просто КАТ София…

КАТ – София. Това е мястото, в което един документ може да пътува между две гишета 3 дни. Това е мястото с най-незаинтересованите лелички в България. Само в КАТ София можете да видите толкова концентрирана простотия, която преди в подобни обеми се намираше само в армията. :)

Оказа се, че дори да имаш всички документи и да си се подготвил перфектно не е достатъчно, за да смениш собствеността на автомобил. Трябва също да разчиташ на лелките от “компютърна зала” и тяхното желание да си свършат работата, пренасяйки някой друг документ на има – няма 50 метра, което се оказа, че отнема около 2-3 дни.

Ако пък случайно имате навика да ползвате кредитна карта, то КАТ София не е вашето място да платите.

Имате електронен подпис? – Не, вие не сте за КАТ София, защото с вашия електронен подпис там не можете да постигнете нищо.

Единственият ви шанс е да стигнете в усилията си до по-висшестоящ, който да ви “пусне” по зелената пътека. За съжаление така се случват нещата у нас. Вчерашният ми тричасов престой там ми доказа, че промени в последните години там няма.

За невярващите – срещите ми с КАТ и служители на отдел “Пътна полиция” (по-известни като катаджии) през годините:

 

Една МВР история II

Една история за МВР, актовете и… зарзавата :)

Снимки: Отново опашки пред КАТ София

КАТ се модернизира. Да, ама не съвсем…

Полиция шуй

Родната полиция ни пази

Попфолк паркиране

Каруцарско-полицейски работи…

P.S. Благодарности за съдействието на инспектор Николай Петров

Фотогалерия: Протест в защита на Морската градина във Варна

Втори протест в защита на крайбрежната зона във Варна от мафиотския кръг – ТИМ.

Снимки: Свилен Желев

Галерия
katastrofa_tsar_boris_iii_sofia-45 img_5669 bulgaria-russia_-volleyball-99 img_2203 img_2499 img_2532 img_2542 img_4741