Всъщност конкретно за България, Wikileaks може да донесе повече ползи. Вредата в по-голяма степен е за американската дипломация. А най-вероятно в близките години, заради Wikileaks и подобни медии ще се променят из основи правилата за "правене" на политика. А дотогава можем да следим и новите документи, които ще станат обществено достояние и да си правим съответните изводи...

От НАП са доволни. Те демонстрират "свършена работа" и "повече приходи в бюджета". За нереалните обороти в барове, ресторанти и дискотеки се знае от години, но никой досега не е предприел реални мерки, за да противодейства на тези практики. Ненаказуемостта е достигнала такова ниво, че дори най-голямата верига заведения в България си позволява да не издава фискални бонове за своите клиенти (след определен час).

Скритите обороти не са никакви 40-50% (както твърдят от НАП), а над 80 на сто. С акциите това лято данъчните няма да постигнат нищо, освен примитивен PR за пообрулената откъм имидж държавна агенция. Дори шумно рекламираното свързване на всички фискални устройства към НАП, чрез GPRS реално не заработи в предварително обявените срокове. А и да заработи няма да накара касиерки и сервитьори да "чукат" фискални бонове и ще се превърне в почти пълно фиаско.

Решението е в чести и масови проверки, съчетани с високи глоби и мотивирани данъчни служители. Парадоксът е, че има много разработени решения, които могат да спомогнат, за да излязат на светло някои бизнесмени. Едно от тях е дело на българска компания, но намери по-топъл прием и масово разпространение в Русия, отколкото у нас.

Т.нар. връзка на видеонаблюдението в един обект с касовия апарат води до два ефекта - предотвратяване на кражбите и ограничаване на възможностите за прикриване на оборот. Ако някой в България се сети да го обяви за стандарт, съм сигурен, че много посивели търговски обекти ще излязат на светло. Още повече, че тук, в родината, тази софтуерна система се предлага безплатно!

Във видеото по-долу руска фирма е адаптирала българската разработка във верига супермаркети, а ефективността й е лесно проследима (по-интересните моменти са след 2:40 мин.)

Click here to view the embedded video.

"Чрез специална програма всеки бъдещ клиент на компанията може да запита за билет по избрани от него дестинации. В рамките на два работни дни служители на международното бюро "Рила" трябва да отговорят на запитването. След това клиентът може да плати билета по интернет. Той обаче не може да пътува с него , а трябва да отиде лично до някое от 12-те бюра на "Рила", за да си го вземе. Друг вариант е да поръча доставка по пощата. Това обаче ще струва допълнително около 4.80 лв. Към сумата за поръчка на билетите се добавя и таксата за банково обслужване."

Това е толкова абсурдно, че в първия момент, в който прочетох статията си помислих, че някой в Дневник се шегува... Двама души имат два дни, за да разгледат заявката ми?!?! Мога да платя по интернет... Ама не точно! Нямам електронен билет и ще трябва да си го получа в някое от бюрата на БДЖ... И всъщност ще платя по банка, за което ще ме таксуват?

Вярно, че нямаме очаквания в БДЖ да работят супер кадърни хора... Но не е нужно да сътворяват подобни бисери - 30 000 лв. за система, която може да се реализира с два готови плъгина под някоя платформа?!?!

Всъщност особена разлика между изградената за 30 000лв. система на БДЖ и обикновена електронна пощенска кутия няма. Описаният принцип на работа е 1:1 като функционалността на обикновен е-мейл.

През 2010г. е съвсем нормално да поръчаш нещо през мобилния си телефон и да платиш чрез него... При БДЖ обаче технологиите явно изостават... с има няма 20-30 години. Чудя се само как си прехвърлят вътрешно информацията в БДЖ, че им трябват 2 дни за отговор на заявка? Може би чрез дискети от 80-те години? :)

Ако случайно някой в БДЖ прочете това може да проследи как се работи в нормалните страни: Влизаш в интернет, избираш дестинация, поръчваш билет, плащаш (кредитна карта, през телефон, банка и т.н.), разпечатваш си билета (с баркод) и след това в съответното превозно средство той се сканира... Просто, елементарно и се практикува от години по "белите" страни!

В-к Дневник продължава "До месец БДЖ ще обяви обществена поръчка за изграждане на цялостна автоматизирана система. Тя ще позволява покупката на истински електронни билети. Тя ще струва на компанията около 1.1 млн. лв.". УОУ! След като програмистите на БДЖ са сътворили цял мейл, сега ще отделят 1,1млн. лева за цялостна система! Забележителното (в стил държавна организация) е, че цената е "около 1,1млн. лева".

Сега по повод на тази новина пожелавам на БДЖ една бърза проверка как точно са били изразходвани 30 000лв. за нещо, което може да се реализира 100 пъти по-евтино!

Във фотогалерията по-долу има снимки на ключови български IT разработки, познати в Източна Европа в края на XX век. От тях се разбира, че в Силистра се е произвеждала и специална продукция - мини, гранати и други продукти с военно предназначение.

[Show as slideshow]

[View with PicLens]

Пожарът е факт. Залетите с вода сървъри и архиви също. Тези 48 часа трябваше да бъдат ефективно използвани от маркетинговия/PR отдел на Dir.bg и в най-лошия случай да минимизират загубите в обществен план (поне!). Из българските форуми това е една от най-коментираните теми и правилният подход е тази вълна да бъде използвана и насочена в подходящата посока. Логично е веднага след пожара да се публикува съобщение до медиите (поне!).

Случилото се показва, че дори сравнително големи играчи в интернет бизнеса в България правят груби грешки в управлението на марката си.

Пожелавам успех на екипа на Dir.bg при възстановяването на архивите на портала (ако има такива) и дано скоро отново ги видим онлайн.

                Със серия спънки е съпътствано тазгодишното участие на българските компании в Хановер. Техният брой намаля от 17 през 2009, на 4 през 2010г., напълно логично като резултат от кризата.

                Въпреки несгодите от първия ден от компанията засвидетелстват огромен интерес към продуктите и вече забравят за липсващия екран. За всички останали остава изводът, че застраховка от комични кражби няма, дори и в страни като Германия, дори и по време на най-престижното световно технологично изложение CeBIT.

След по-малко от месец предстои най-голямото IT изложение в световен мащаб CeBIT (Хановер, Германия). На предишното издание CeBIT 2009 участваха близо 20 български компании (част от тях с чуждите си представителства). През 2010 участие (до този момент) са заявили само две - Microinvest и Datecs. Остава въпросът защо по такъв елементарен начин се отказваме от националния щанд на България и кой ще отговаря за несвършената работа?

И ако за сериозните български компании подпомагането от агенцията за участие не е основен фактор, то много на брой малки фирми няма да имат възможност да покажат новите си разработки, поради "пропуска" на държавата да осигури финансиране.

Всъщност основателен остава въпросът какъв е смисълът от Агенция за насърчаване на малки и средни предприятия, след като вместо да ги насърчава се случва тъкмо обратното. Следва пропускане на редица важни международни изложби, в които участие ще си позволят само големите фирми, а за малките остава възможността да чакат май месец, когато ще пристигнат средствата по одобрен проект за "Насърчаване на интернационализацията на българските предприятия". Общият му бюджет е над 27 млн. лв., в рамките на три години. Предвидените за тази година средства по проекта са 5 млн. лв.

И така предстои най-авторитетното технологично изложение CeBIT 2010, на което национални щандове ще имат всички страни от ЕС (без България). Дори Сърбия и Македония ще покажат своите технологични новости и са резервирали изложбени площи. А България...?!

Снимки на българския национален щанд от CeBIT 2008, Хановер - Германия.

До Регистър.БГ

София 1000, ул. “Триадица” N:4, ет. 2"

тел.: (+359 2) 981 1301, 980 4457

факс: (+359 2) 980 6889

e-mail: hostmaster@register.bg 

Обръщам се към вас в качеството си на редактор на българската версия на Уикипедия с една, може би, нетрадиционна молба. Моля ви да направите на Уикипедия подарък – малък, но от сърце – по повод предстоящия й шести рожден ден на 6 декември 2009 г. Вярвам, че е напълно по силите и възможностите на Регистър.БГ да изпълни тази молба!

Както може би знаете (а може би не?), на 9 ноември 2009 г. се проведе десетото юбилейно издание на конкурса „БГ Сайт”, на който българската версия на Уикипедия получи специалния приз на журито за принос към българското уеб пространство [1]. Тази награда е признание за стотиците и хиляди регистрирани и анонимни българи, които през последните шест години доброволно и безвъзмездно са отделяли от времето и ресурсите си, за да споделят своите знания и компетенции и така да допринесат за развиването на енциклопедичното познание на български език в Мрежата.

Както може би знаете (а може би не?), Уикипедия е един от най-популярните уебсайтове в днешно време, все по-често служещ за отправна точка на хората, търсещи информация в интернет. За деветте години от своето съществуване Уикипедия се превърна в най-богатия безплатно достъпен информационен ресурс и най-мащабния проект, публикуван под свободен лиценз – в една глобална инициатива, която понастоящем се изразява в над 14 милиона статии на над 250 световни езика и диалекта [2]. В световен мащаб, по данни на Alexa.com към 19 ноември 2009 г., сайтът заема шеста позиция по популярност в интернет и е единственият сред първите десет сайта в интернет, управляван от некомерсиална организация, а също и несъдържащ рекламни пространства. Към същата дата, българската версия на Уикипедия заема девета позиция по посещаемост в българското уеб пространство.

На този идиличен фон обаче има едно недоразумение, което Регистър.БГ е бил явно подведен да допусне, но което е въпрос само на добро желание от негова страна да бъде коригирано.

Както може би знаете (а може би не?), на 12 март 2008 год. лице на име Добромир Добрев е регистрирало пред Регистър.БГ домейна http://wikipedia.bg, основавайки се на създадено от него дружество по Закона за задълженията и договорите на име „Wikipedia DZZD” [3]. Понастоящем домейнът се използва за реклама, с което се уронва граденият с години престиж на Фондация Уикимедия (САЩ) и конкретно на българоезичната версия на Уикипедия, тъй като компрометира заявените от Фондацията и изповядвани от редакторите й ценности и политика за недопускане на комерсиализация на Уикипедия и сродните й проекти [4]. Употребата на името и регистрацията му като домейн също така нарушават правата на Фондация Уикимедия, която е регистрирала „Wikipedia” като международно защитена марка, закриляна на територията на Европейския съюз и България [5][6].

В България единственото местно юридическо лице, което би могло да упражнява права над марката, би било само едно легитимно учредено и получило разрешение от Фондация Уикимедия сдружение на редактори на българската Уикипедия, каквото понастоящем не съществува. Процедурата за създаване на такова легитимно сдружение (т.н. Chapter) е подробно описана на страниците на общностния проект „Мета” [7][8] (сред клаузите са строго изискване за името: “Wikimedia Bulgaria”, участие на поне 10-20 уикипедианци, изготвяне на устав, одобряване на устава от представители на Фондация Уикимедия), но очевидно [9][10] не е била спазена от Д. Добрев за неговото ДЗЗД, с което е претендирал пред Регистър.БГ за право над домейна.

Предвид тези обстоятелства, случаят с „wikipedia.bg” без преувеличение може да се квали¬фицира като „кибер-настаняване (киберскуотинг, cybersquatting)” с цел реклама, което е особено арогантно, предвид заявените от ръководството и общността на Уикипедия принципни позиции по отношение на рекламата и комерсиализацията на съдържанието на проекта. Дори и да не се печелеше от реклама на гърба на Уикипедия, използването на домейна „wikipedia.bg” по друг начин, различен от пренасочване към началната страница на Уикипедия на български език, внася объркване сред потребителите, поради интуитивната близост между двата адреса, и примери за такива обърквания могат да се дадат не един [11]. Многобройни са и насрещните примери с аналогични национални домейни от най-високо ниво, http://wikipedia.*, които коректно пренасочват към съответните езикови версии на Уикипедия [12]. Вярвам, че от интерес на българските уеб потребители е и http://wikipedia.bg да пренасочва към официалната страница на българоезичната версия на Уикипедия: http://bg.wikipedia.org, вместо към подвеждащо рекламно съдържание.

Всичко това би трябвало да дава достатъчно основание на ръководството на Регистър.БГ да се самосезира за преразглеждане на недоразумението с регистрацията на домейна „wikipedia.bg”. Известно ми е, че обичайната в такива случаи процедура е явяване на платен арбитраж, но смятам, че случаят е достатъчно очебиен и обществено значим, за да е въпрос на репутация и морал Регистър.БГ да го разгледа самоинициативно и безвъзмездно, на доброволческия принцип, на който и самата Уикипедия функционира.

За да бъде Регистър.БГ морално подпомогнат при вземането на това решение, копие на настоящото писмо изпращам и до няколко блогове и сайтове с отношение към Уикипедия и свободния софтуер и свободното съдържание, с апел да публикуват текста и да насърчат дискусиите по темата. На страница в Уикипедия започва петиция в защита на това домейнът да бъде освободен от рекламното съдържание на Д. Добрев и да бъде пренасочен към официалния уебсайт на Уикипедия на български: http://bg.wikipedia.org, като за негов собственик от сега нататък бъде определена Фондация Уикимедия (САЩ).

Предварително благодаря за вашето внимание и разбиране! Вярвам, че ще засвидетелствате уважение към усилията на хората, благородно допринасяли вече шест години към създаването и подобряването на Уикипедия на български език, а оттам и към цялото българско уеб пространство. Оставам на разположение, ако имате нужда от допълнителна информация.

С уважение,

Вася Атанасова