Archive for the ‘Икономика’ Category

Чуждите инвестиции в България през последните години се сринаха. Хора от властта всекидневно ни обясняват за усилията, които полагат, за да се обърне негативната тенденция. Имаме си и „Българска агенция за инвестиции“, която се предполага, че трябва да е основният вход за чужди капитали в България. Е да де, но не съвсем...

Владо Каролев разбуни духовете във Facebook като зададе въпроса: „Кой е по-добре? При търсене в Гуугъл "invest in Bulgaria", държавната агенция дори излиза на второ място, след частна организация със същото име.“. И наистина, без значение дали ще търсите в google.bg или google.com (има разлика), персонализирано  или не, резултатът е един и същ – частна компания излиза пред държавната.

Държавният сайт е с архаичен дизайн и навигация, а актуалността му – 2006 г. По-неприятното е, че и частният портал не е особено поддържан. Макроданните на началната страница са от 2009 г., което не е най-актуалната информация за потенциален чужд инвеститор. Едно бързо сравнение със сайта на турската агенция за инвестиции показва как трябва да изглежда и българският...

Какво е нужно да се направи? На първо място държавните чиновници да се размърдат и напишат отлична концепция. Това е сравнително лесна задача – анализират се аналогични проекти в други държави и се избира най-добрата структура, съобразена с националните ни особености. След това се поръчва изработката на сайта (това струва не повече от 7-10 000лв. с всички екстри, а не 1-2 млн., както са свикнали в администрацията). И третата стъпка - добра оптимизация за търсачки като Google (SEO), което също няма да им струва сума по-голяма от месечен бонус на държавен служител.

ГЕРБ от 2006 г. досега направиха много гафове, но този с отстраняването на Трайчо Трайков няма равен! Първо, оставката му я иска Цветанов, а не самият премиер. Тя се приема от политически орган в ГЕРБ, още преди да е формално подадена?!?! На другия ден в трите национални телевизии се появяват тримата герои на Доньо Донев като първият (премиерът) обяснява, че чашата преляла с проваления форум в Катар. Цветанов в другия сутрешен блок обяснява, че Трайков е изтъкнал лични причини за напускането си, а в НоваТВ земеделският министър намекна, че очаквал оставка.

Какво се оказа всъщност – отговорността за форума в Катар я пое министър Младенов и призна, че това е негов гаф, а Трайков обясни, че не е имал никакви лични причини за напускането си, като лично Цветанов го е помолил да подаде оставка.

Бойко Борисов допълни, че не е доволен от мудността на министерството на икономиката и посочи забавянето на газовите връзки. Е, ако е толкова мудно това министерство (най-голямото в МС), защо му вменяват постоянно нови отговорности (пример с язовирите). И ако в сектор енергетика има толкова зле свършена работа, защо новият министър е човекът, който бе точно с този ресор при Трайков и практически е пряко отговорен за „издънките“, посочени от премиера?

Версията на Дянков пък се отличава от всички дотук – той заявява, че от два дни е знаел, че Трайков ще си ходи.

На фона на слабата координация в редиците на ГЕРБ възникват и малко въпроси:

1. Каква е истинската причина да бъде отстранен Трайчо Трайков?

2. Защо бе нужно всички да бъдем лъгани едновременно в три национални телевизии, с три различни версии и нито една от тях да не е истинската?

3. Дали вече не е решено да се проведе псевдо референдум и така да бъде прокарано решението за АЕЦ Белене?

4. Каква е ролята на Валентин Златев и лобито около руските енергийни проекти за оставката на Трайков?

5. Защо министърът на външните работи първоначално обвини Трайков за гафа в Катар, а след това призна, че всъщност грешката си е негова?

6. Бойко Борисов потвърди, че истинската причина за уволнението на Трайков е форумът в Катар, след което Младенов пое отговорността... Защо премиерът не е поискал оставката на външния си министър?

7. Какво знаят Трайков и Уорлик, което ние не знаем, за да бъдат толкова медийно агресивни през последните дни?

В крайна сметка си отиде един добър министър, макар че понякога не обясняваше някои свои ходове по подходящия начин. А в следващите седмици и месеци предстои да разберем защо бе толкова наложително експресното отстраняване на Трайков от правителството? По-притеснителното обаче е неадекватното поведение на ключовите фигури в ГЕРБ...

Оставката на здравния министър не е изненада. Стефан Константинов се опитваше да се бори срещу седналите около трапезата за 3,5млрд. лева, но бе победен. Осмели се да се противопостави и на бизнес лобито в ГЕРБ, пробвайки за втори път да прокара забрана за тютюнопушене на обществени места. Продължението е логично за нашите географски ширини.

При Трайков ситуацията и играчите са различни. Тук не говорим за 3,5млрд., а за поне 10 пъти повече. За кратко време позицията на България по „големия шлем“ на Първанов претърпя завой на 180 градуса, а приносът на Трайков за това бе голям. Министърът бе първият висш български чиновник, позволил си открито да говори за монополното влияние на Лукойл в страната. Очаквано и оттам дойде първият голям шамар. Всъщност наближава срокът, в който България трябва да каже дали ще строи АЕЦ Белене. Мнението на Трайков е общоизвестно и то е най-логичното възможно. Най-вероятно бившият вече министър знае нещо, което обществото още не знае и то е, че АЕЦ Белене все пак ще се строи. Лошо! В ГЕРБ явно не си правят сметката, че това ще отприщи сериозно недоволство и може да им изиграе лоша шега за бленувания втори мандат.

Преди малко повече от месец писах за един "умрял" сайт за групово пазаруване. Епидемията се разраства - rusepro.bg явно е следващият. На сайта е обявена техническа профилактика, но официално се продава за... 2500лв.!?!?!

Явно и на този пазар преразпределението върви с пълна сила. В последните месеци скромните ми наблюдения отчитат не толкова атрактивни оферти от подобни сайтове. Същевременно и търговците, които предлагат свои услуги в тях нямат толкова агресивни предложения. Те не ги използват с нужните маркетингови инструменти, а по-скоро с цел - бърза продажба на стока или услуга с надценена стойност... Разбира се има и много изключения.

Всичко това се случва в момент, когато акциите на Groupon отбелязаха 7% спад само за ден, след като излезе доклад, че 52% от търговците участвали с оферти през 2011 г., не смятат да продължат партньорството си с Groupon или други сайтове за групово пазаруване.

Започват ли да умират един по един сайтовете за групово пазаруване? Тази сутрин по навик започнах да ги преглеждам и видях това:

Само преди месеци този сайт предлагаше изключително атрактивни неща. А вече го няма... Дали това е част от нормалния процес на сливания и придобивания в този бизнес или е първи сигнал, че в България почвата не е толкова благодатна, тепърва ще разберем.

Това, което ми прави впечатление, е огромният брой такива сайтове, които се нароиха за изключително кратко време. И по-важното: дефицитът на интересни предложения в тях. Обикновено услугите, които предлагат, са с ниско качество, или са просто претупани.

Другият особен момент е, че в България се подхожда консервативно към големите отстъпки и ниските цени. И, може би, основната причина е, че в тези сайтове (в по-голямата си част) те са фиктивни и с цел да заблудят клиентите.

Какво ще е развитието? Предстои да разберем.

                Кризата може и да не отмине толкова бързо, колкото се очакваше. Времената са несигурни, а хората с налични активи предпочитат да инвестират в злато и швейцарски франкове. Това е причината швейцарската валута през последните 20 месеца да отбележи силен ръст (почти 0.30 EUR) спрямо еврото и респективно лева.

                В годините на строителен бум и силен растеж на цените на имотите, някои финансови институции активно предлагаха кредити в CHF, при ниски лихви и курс на валутата. Причината бе ясна - икономиките бяха във възход, почти никой не си представяше, какво може да се случи… Златото и франкът бяха на едни от най-ниските си нива.

                Точно в този момент много българи изтеглиха кредити в швейцарски франкове, пренебрегнали златното правило задлъжнялостта да бъде във валутата, в която си получават доходите, т.е. евро или лева. Сега тези хора страдат от по-високия курс на франка и променените лихвени нива. Дори има организирана група във Facebook, репортажи по няколко телевизии…

                Решенията, които се предлагат са спорни. Едното от тях е фиксиран курс към франка (както това е направено в Унгария, страната в която 50% от кредитите са в CHF). Другото е банките да променят лихвите и да намалят дълговото им бреме. И двете решения нямат икономическа, а по-скоро социална логика. Първият вариант е почти изключен - България е фиксирала курса на лева към еврото. Ако се фиксира различен курс към франка, какво ще стане ако някой дойде и започне да изкупува масово евтини франкове, срещу евро? Да не говорим, че ще е нужна и промяна в закона за валутния борд.

                Второто решение - банките да фиксират лихвите - също е непазарно, но по-лесно осъществимо. Дори и да предположим, че някоя банка се съгласи на подобна стъпка, то какви ще са действията на хората изтеглили кредити в евро, лева или долари? Какво пречи и те да имат същите искания? Крайният резултат ще бъде лош сигнал към инвеститорите за икономическите порядки в България.

                Според мен най-добрият вариант за хората с кредити във франкове е да изчакат 2-3 години, докато франкът се върне на предишните си нива, или поне курсът му падне, спрямо еврото. Всеки друг ход е свързан с по-вероятни загуби в краткосрочен и дългосрочен план.

                Ситуацията за кредитополучателите в CHF в България ще е и урок за всички, решили да изтеглят кредит в различна валута, непознавайки потенциалните бъдещи опасности.

                      Два репортажа на TV7, които засягат същия проблем:

http://tv7.bg/news/849642.html http://tv7.bg/news/846132.html

Тези дни се колебая кой е по-вреден за обществото ни – Волен Сидеров  или Бойко Борисов. Първият - кандидат пациент на всяка психиатрична клиника в татковината ни, за малко да ни вкара в крайната форма на „диалога между религиите“. Вторият - генерира минимум по един политически мегагаф на ден. И докато с такива като Сидеров всички сме свикнали, то премиерът трябва да си мери приказките.

Вчера ББ заяви, че не се притеснява от избори 3 в 1 наесен. Сидеров пък не се притеснявал от етнически конфликт (който сам опитва да провокира). Резултатът от действията и приказките на двамата е нестабилна политическа обстановка, което пък пряко влияе на инвестиционния климат, бизнеса и намеренията за чуждестранни вложения в България. И докато Волен не може да бъде винен за действията си поради невменяемост, то Бойко Борисов действа по предварително утвърдена схема. И ако тя в някаква степен е в полза за ГЕРБ, то със сигурност е във вреда за обществото ни.

Като капак на Бойкоборисовщината от последните дни е и секретният доклад на посланик Джон Байърли, в който се засягат връзките на премиера с руското лоби и Валентин Златев (още през 2006г.). А за влиянието на Лукойл и г-н Златев в българската политика може да се съди и по вчерашното решение на парламента, предопределящо строежа на АЕЦ Белене с руска технология.

Заключението за мен: десният избирател отново е оставен без избор. ГЕРБ се превърна в твърде лява популистка партия, а Синята коалиция е раздирана от скандали между изживели времето си политици. В крайна сметка на есенния вот ще се избира между нереформираната Синя коалиция и... брането на гъбки и риболова?

 

На калпавата ракета Космосът й пречи... На Лукойл му били високи постоянните разходи и поради тази причина цените в България били високи. Голяма смехория! Вчера Койчо Русев от Националната транспортна камара обясни, че начинът цените на горивата в България да се понижат бил като се увеличи производството в Лукойл "с което постоянните разходи ще бъдат разпределени на по-голямо количество произведено и продадено гориво, в резултат на което цените на едро ще спаднат...".  На пръв поглед логично, но по-скоро за държава, в която няма пазарна икономика (може би тук съветската школа оказва влияние). Защото пазарната логика гласи, че ако Лукойл не може да си управлява добре разходите, ще генерира по-висока крайна цена на своята продукция, и ако свободният пазар предполага възможността за внос на същия този продукт на по-ниска цена, Лукойл или ще фалира, или ще предприеме съкращения и закриване на производства. Това е нормалната пазарна логика, което обясниха министър Трайков, Георги Ангелов и други експерти.

В България обаче нещата стоят различно. След смелото изявление на министъра на икономиката, премиерът обясни, че думите му са били грешка и така не се правело. ББ публично скастри Трайков и обяви, че ще се опита да договори замразяване на цените поне за месец. Е, това къде го има? ББ помоли г-н Златев за замразяване на цените, а той от своя страна поиска разрешение от Русия. Това на някой да му прилича на пазарна среда?

Нещо спира търговците на горива да внасят евтини бензин и дизел в България. Няма защитни мита, има достатъчно рафинерии в района (най-близката румънска до София е на по-малко разстояние от Лукойл Бургас), имаме отворени пазари... Нещо ги спира и за ненаивните това е картел. Картелизирането на някои бизнеси в страната е факт и докато антипазарните споразумения в бизнеса с олио не са фрапиращи, то картел при горивата оказва сериозно влияние върху икономиката.

А Лукойл, вместо да натоварва крайния български потребител с цената, за  да плаща за неефективното управление и постоянно високите разходи, да се реформира, без да използва съветски "бизнес" методи.

Сега очаквам ББ да помоли мобилните оператори да си намалят цените. Също и хлебарите, производителите на олио и тези на фискални устройства. Хайде, че идват избори (пък нали ГЕРБ е дясна партия и не са популисти...) ! :)

P.S. Ако случайно някой от висшия мениджмънт на компанията прочете това - да разкарат незабавно некадърниците от PR/Маркетинг отдела, написали отговора до министър Трайков. Текстът на това писмо спокойно може да кандидатства за "Корпоративна глупост на годината".

 

Кой каквото прави - на себе си го прави

Странно заглавие, но фактите са такива.  След големите лятно-есенни пазарлъци на Тристранката – профсъюзи, работодатели и правителството взеха, че решиха да „прекарат” тези, които не участват в договарянето. Съвсем културно трите страни се разбраха да въведат имуществен ценз за удоволствието да работиш за своя сметка, още повече като не членуваш нито в синдикатите, нито в работодателските организации. Друг е въпросът къде и защо спаха професионалните организации като Адвокатските колегии, Съюза на архитектите, Занаятчийските камари и т.н. организацийки, създадени може би с предмет на дейност „събиране на членски внос”.

В следващите редове става въпрос за самоосигуряващите се лица  по чл. 4, ал. 3 т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социалното осигуряване - това са упражняващите свободни професии, занаятчиите,  едноличните търговци, както и съдружниците, полагащи личен труд в дружествата си.

В приетия вече текст  в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011 г. Обнародван в Държавен вестник бр. 98 от 14 Декември 2010г. виждаме следния текст:

Чл. 8. (1) Определят се следните размери на месечния осигурителен доход за 2011 г.:

2. минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица съобразно облагаемия им доход за 2009 г. като самоосигуряващи се лица:

а) до 5400 лв. – 420 лв.;

б) от 5401 лв. до 6500 лв. – 450 лв.;

в) от 6501 лв. до 7500 лв. – 500 лв.;

г) над 7500 лв. – 550 лв.;

3. минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители – 240 лв.;

4. максимален месечен размер на осигурителния доход – 2000 лв.

(2) Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 2009 г., както и за започналите дейност през 2010 и 2011 г. е 420 лв.

(3) За лицата извън посочените в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, за които осигурителният доход за социално и/или здравно осигуряване е обвързан с минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, се взема предвид доходът по ал. 1, т. 2, буква „а“.

Проблем възниква с прилагането на чл. 6 ал. 2 т.2 и ал. 8 от Кодекса за социалното подпомагане :

(2) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определят:

2. (изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) минималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година за самоосигуряващите се лица, определен съобразно облагаемия им доход за дейността като самоосигуряващо се лице; 

(8) (Доп. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.

На практика излиза, че две различни физически лица с еднакъв годишен доход през 2011 година, например 5000 лв, единият ще плати осигуровки върху 420 лв, защото през 2009-та е декларирал примерно 3120 с годишната декларация, а другия, имал неблагоразумието да работи на светло и декларирал 5 401 лв, съвестно си е изравнил с годишната декларация осигуровките и си е довнесъл дължимата разлика тогава, сега ще плаща върху основа 450 лв.  Това, че тази година може да няма поръчки, може да не изкара толкова пари, колкото по времето на Тройната коалиция, това не е важно – бил е глупак, и за глупостта си сега ще плаща повече.

Така приетият текст създава неравнопоставеност между самоосигураващите се. При едни и същи условия, отделните  лица ще  имат различна осигурителна тежест. Дори може да се каже, че създава дискриминация  спрямо доходите на лицата  от преди 2 години. За много от самоосигуряващите се преди 2 години кризата не беше толкова ясно усещана, имаха и по-високи доходи от  момента,  а сега, през 2011 г., трябва  да понесат една по-висока осигурителна тежест в сравнение с други такива лица, които по една или друга причина през 2009 г. са имали по-ниски доходи или просто не  са имали дейност.  Излиза, че законът наказва хората, които преди 2 години са декларирали по-високи доходи.

Трябва ли да се споменава, че в този си вид приетият текст за минималните осигурителни доходи на самоосигуряващите се лица противоречи на Конституцията (чл.19 ал.2 Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.), както и на чл. 3 т. 3 от Кодекса за социалното осигуряване (Държавното обществено осигуряване се осъществява въз основа на принципите на  равнопоставеност на осигурените лица)?

Сигурно някои ще се опитат да кажат нещо от рода «да, ама тези, които през 2009-та са имали по-голям доход и сега плащат пак по-големи осигуровки, след време ще имат по-голяма пенсия». Извинявам се, но парите са по-ценни в момента. Нямам нищо против всеки да плаща, каквото му се полага, но правилата да са еднакви за всички – при еднакви доходи – еднакви осигуровки. Сигурно някой ще каже «Е, какво толкова, колко са тези, които ще изкарат през 2011 г. по-малко от 2009-та година? Или от 2010 г.? ». Няма никакво значение. Дори и един да е, той ще е в по-неизгодно положение, отколкото друг.

Допълнително с така приетия текст неоснователно се увеличават и доходите на някои частни дружества – на практика излиза, че едни плащат по-голяма издръжка на частните пенсионни фондове, от други – чл. 201, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КСО.

Като резултат с тези промени вместо да се постигне по-голям приход в бюджета на Държавното обществено осигуряване, както и на Частните пенсионни фондове (ДЗПО), ще се постигне обратният ефект- хората ще се замислят дали да  показват реалните си доходи, при положение, че нямат сигурност какви ще им бъдат доходите за в бъдеще. Най-малкото трябваше да бъде предвидена възможност за възстановяване на надвнесените осигуровки.

Не мога да не се „възхитя” на последователната «социална политика» на Правителството. В интервютата на Христина Митрева от миналата година какво може да се забележи – през 2009-та година броят на самоосигуряващите се е нараснал с около 30 000 души повече, отколкото са били планирани - хора,  излезли на светло (прогнозирани 237 000, реално отчетени 263 000).  До средата на 2010 г., изведнъж «изчезнали, минали на сиво» 17 000 самоосигуряващи се. Това само заради драстичното, почти двойно повишаване на осигурителния праг. А сега с настоящия текст? Колко ще изчезнат?

Разбира се, има и «лечение» на тези задължителни размери! Изглежда, НАП са се затъжили за времето, когато всеки месец имаше опашки на гишетата. И ако не се направи законодателна промяна,  в Националната агенция за приходите могат да очакват всеки месец по два пъти едно стълпотворение – деклариране на започване дейност като самоосигуряващо се лице, а след седмица – деклариране спиране на дейност. Това ще е ефективният модел - за пропорционално на отработените дни авансово осигуряване.  И за някои от самоосигуряващите се това ще бъдат реално отработените им дни.

Естествено, ако НОИ, НАП, МТСП и Министерство на финансите държат да събират ¼  от  заплануваните авансови осигуровки на самоосигуряващите се лица, ще им бъдат съвсем законосъобразно декларирани и платени, според отработените дни. В края на краищата никой не отказва да изравнява върху реалните си доходи окончателен месечен осигурителен доход, като размерът на бъдещата му пенсия ще остане непроменен.

За най-голямо мое съжаление остана в историята едно добро предложение. МТСП бяха предложили един работещ модел през лятото на 2010 година – всички самоосигуряващи се да плащат осигуровки върху минималния осигурителен доход, а с годишната декларация да се изравняват окончателно. Разбира се, целта тогава беше друга – да се «отрежат» възможностите за злоупотреба с обезщетенията. Съвсем малко му трябваше на този модел да проработи – трябваше му благословията на Министерство на Финансите – да се възстанови тримесечното деклариране на данъците, както и да се въведе тримесечно изравняване на осигуровките, но... изглежда някои органи нямат ресурса да извършват контролните си функции- ресурс, който имаха до края на 1997 г.

Автор: Преслав Недев

Този материал в оригинал можете да намерите тук.

В него ще се публикуват вътрешна информация за проекта и част от текстовете, излизащи в списанието (ще стартира с текстове от специалното годишно издание, което се изкупи бързо и много хора не успяха да прочетат). Forbes България е едно от положителните явления през последните месеци и с огромен интерес ще следя и блога им. Намира се на адрес: http://forbesbg.blogspot.com/