Archive for the ‘Бизнес’ Category

В БДЖ разработили нова “полуавтоматична” система за продажба  на билети онлайн. Точно така – полуавтоматична… Или по-скоро полуидиотиска! И на всичко отгоре са дали за разработката й 30 000лв. Подробно обяснение предлага Дневник:

“Чрез специална програма всеки бъдещ клиент на компанията може да запита за билет по избрани от него дестинации. В рамките на два работни дни служители на международното бюро “Рила” трябва да отговорят на запитването. След това клиентът може да плати билета по интернет. Той обаче не може да пътува с него , а трябва да отиде лично до някое от 12-те бюра на “Рила”, за да си го вземе. Друг вариант е да поръча доставка по пощата. Това обаче ще струва допълнително около 4.80 лв. Към сумата за поръчка на билетите се добавя и таксата за банково обслужване.”

Това е толкова абсурдно, че в първия момент, в който прочетох статията си помислих, че някой в Дневник се шегува… Двама души имат два дни, за да разгледат заявката ми?!?! Мога да платя по интернет… Ама не точно! Нямам електронен билет и ще трябва да си го получа в някое от бюрата на БДЖ… И всъщност ще платя по банка, за което ще ме таксуват?

Вярно, че нямаме очаквания в БДЖ да работят супер кадърни хора… Но не е нужно да сътворяват подобни бисери – 30 000 лв. за система, която може да се реализира с два готови плъгина под някоя платформа?!?!

Всъщност особена разлика между изградената за 30 000лв. система на БДЖ и обикновена електронна пощенска кутия няма. Описаният принцип на работа е 1:1 като функционалността на обикновен е-мейл.

През 2010г. е съвсем нормално да поръчаш нещо през мобилния си телефон и да платиш чрез него… При БДЖ обаче технологиите явно изостават… с има няма 20-30 години. Чудя се само как си прехвърлят вътрешно информацията в БДЖ, че им трябват 2 дни за отговор на заявка? Може би чрез дискети от 80-те години? :)

Ако случайно някой в БДЖ прочете това може да проследи как се работи в нормалните страни: Влизаш в интернет, избираш дестинация, поръчваш билет, плащаш (кредитна карта, през телефон, банка и т.н.), разпечатваш си билета (с баркод) и след това в съответното превозно средство той се сканира… Просто, елементарно и се практикува от години по “белите” страни!

В-к Дневник продължава “До месец БДЖ ще обяви обществена поръчка за изграждане на цялостна автоматизирана система. Тя ще позволява покупката на истински електронни билети. Тя ще струва на компанията около 1.1 млн. лв.”. УОУ! След като програмистите на БДЖ са сътворили цял мейл, сега ще отделят 1,1млн. лева за цялостна система! Забележителното (в стил държавна организация) е, че цената е “около 1,1млн. лева”.

Сега по повод на тази новина пожелавам на БДЖ една бърза проверка как точно са били изразходвани 30 000лв. за нещо, което може да се реализира 100 пъти по-евтино!

Криза е! Свидетели сме на много сливания в различни бизнеси. Пазарът не щади дори и по-скромните фирми. А резултатът – от профилиране, към разнообразяване на услугите… :) Обърнахме икономическата парадигма.

Не наплив, а истерия. Това се наблюдаваше в новия Карфур (Carrefour) мол на бул.”Цариградско шосе” в София. Нито цените бяха толкова фрапиращо ниски, нито качеството на стоките бе толкова високо (типично за дискаунтър). Навалицата бе неописуема. Добре насочената реклама и правилни послания свършиха работа и този път. А иначе сме в криза…

02.02.2010, София. Температурата е минус 9 градуса, а денят обещаващо студен…

В 8:45 пред НАП Възраждане, на улицата зъзнат група от десетина граждани, чакащи сакралния час 9:00, за да подадат своите данъчни декларации. Да бъдеш коректен с държавата понякога се оказва не толкова приятно изживяване.

Пристигайки в 8:45 питам чакащите, защо не влизат в сградата? Отговорът – охраната не ни пуска… А!?! Странно… Отивам при “охранителя”, който може би е имал качества за тази длъжност преди 50 години и го питам дали не е възможно да не стоим на студа, а да влезем във фоайето на сградата? Стражът, обаче е непреклонен – Щом сте дошли преди 9:00 ще чакате отвън! Напомняйки му, че сме 2010 година извадих фотоапарат и започнах да снимам зъзнещите наивни данъкоплатци, чакащи благословията на охраната…

Виждайки фотоапарата и мен, активно снимайки веселата случка, служителите на НАП Възраждане веднага променят гледната си точка и в знак на благоволение ни канят всички да изчакаме във фоайето…

Кои са за мен поуките от това:

1. Вече сме в 2010 година, а за елементарни услуги като издаване на удостоверение или определена справка трябва чинно да се редя на опашки и да се съобразявам с настроенията на въздесъщия държавен служител.

2. Вече сме в 2010 година, а сградата на НАП Възраждане прилича повече на полева болница от Втората световна война, отколкото на административна сграда.

3. Вече сме в 2010 година и е крайно време сърдитите лелички, които гледат лошо и се държат все едно им дължа услуга или да се превъзпитат или да се заменят. Сега уж е криза – предполага се, че има достатъчно качествени кадри на пазара на труда, които могат да заемат местата им и да работят по-ефективно, с повече хъс и по-малко пасианси… ;)

4. Вече сме 2010 година, а в голяма част от държавните учреждения за спазването на работното време не се следи и съответно то не се спазва.

5. Вече сме в 2010 година, а начините на стимулиране на служителите от държавната администрация са архаични… Мотивацията им е ниска, а заплатите в нулева степен зависят от постигнатите резултати…

Вече сме 2010 година и много започвам да се замислям за смисъла и след 2010 година да продължавам да живея в България… Защото промените стават бавно, гражданското общество никакво го няма, полицията в по-голямата си част се състои от корумпирани престъпници, образованието ни е некачествено и прогнило от корупционни практики и т.н.

В този дух на песимизъм има и добра новина – вече е почти април и времето се затопля… :)

[View with PicLens]

OMV отдавна не е това, което беше… Добрият австрийски модел е почти изцяло побългарен и дори контролът на качеството е придобил ориенталски черти. Допреди години бензиностанциите OMV бяха предпочитани от мен по много причини – качествено гориво, добро обслужване, чисти тоалетни, вкусни и пресни храни, бърза работа на служителите… Днес вече всичко е различно – все по-често храните се пипат директно с ръце (въпреки установените стандарти на работа), служителите нерядко са сърдити и неуважителни към клиентите, тоалетните все по-често са мръсни, компресорите за гуми или не работят, или показват грешна информация за налягането. Цените на част от стоките пък изненадващо бяха повишени (и то във времена на криза!)…

И въпреки че все още посещавам редовно OMV бензиностанциите, съм все по-озадачен от това, което се случва в тях. Днес бях сюрпризиран от едно интересно посещение на служител на OMV (явно от Вътрешен контрол или Контрол на качеството), който демонстративно паркира служебния си автомобил в забранената за престой зона. След това близо час явно оценяваше обстановката, четейки вестник, даде няколко бързи съвети и си тръгна. Странно е това за една частна компания… Аз пък реших да направя няколко снимки, за да може някой в компанията да се заинтересува как работят нейните служители.

Без отговор остава въпросът, дали в България имаме капацитета да спазваме корпоративните западни стандарти или ще продължаваме да побългаряваме всичко?

[View with PicLens]

Фотосите са направени на 10.02.2010 (9:30-10:30) на OMV ул.”Опълченска”/ул.”Цар Симеон” в София…

Край със спонсорирането на международни изложения, поне до май 2010. Това стана факт, след като Агенцията за малки и средни предприятия обяви, че не са предвидени средства за финансиране  до март 2010г. Това автоматично означава, че вероятността наша фирма да участва на български национален щанд на международно изложение е нулева.

След по-малко от месец предстои най-голямото IT изложение в световен мащаб CeBIT (Хановер, Германия). На предишното издание CeBIT 2009 участваха близо 20 български компании (част от тях с чуждите си представителства). През 2010 участие (до този момент) са заявили само две – Microinvest и Datecs. Остава въпросът защо по такъв елементарен начин се отказваме от националния щанд на България и кой ще отговаря за несвършената работа?

И ако за сериозните български компании подпомагането от агенцията за участие не е основен фактор, то много на брой малки фирми няма да имат възможност да покажат новите си разработки, поради “пропуска” на държавата да осигури финансиране.

Всъщност основателен остава въпросът какъв е смисълът от Агенция за насърчаване на малки и средни предприятия, след като вместо да ги насърчава се случва тъкмо обратното. Следва пропускане на редица важни международни изложби, в които участие ще си позволят само големите фирми, а за малките остава възможността да чакат май месец, когато ще пристигнат средствата по одобрен проект за “Насърчаване на интернационализацията на българските предприятия”. Общият му бюджет е над 27 млн. лв., в рамките на три години. Предвидените за тази година средства по проекта са 5 млн. лв.

И така предстои най-авторитетното технологично изложение CeBIT 2010, на което национални щандове ще имат всички страни от ЕС (без България). Дори Сърбия и Македония ще покажат своите технологични новости и са резервирали изложбени площи. А България…?!

Снимки на българския национален щанд от CeBIT 2008, Хановер – Германия.

В днешния печат преобладават две абревиатури – ДДС и ДПС. И ако приемем, че при ДПС всъщност не се случи нищо ново (въпреки сериозната смяна на „тесни” лица), то при ДДС нещата стоят по различен начин.

От доста време икономически експерти, политици, бизнесмени коментират промяната в размера на Данък добавена стойност само в една посока – надолу. За последните 6 месеца в медиите се изписаха всички възможни стойности на ДДС от 0 до 20%. Вчера премиерът Борисов поднесе поредната изненада – данъкът пада с 0,5% веднага!

Защо сваляне на ДДС с 0,5% (или въобще намаляване на данъка в близките 3-4 години) е вредно?

1. Бюджетът за 2010г. е вече приет. Да се правят подобни промени, броени дни след влизането на закона в сила, е глупаво. Това ще наложи актуализация на Закона за бюджета и ще намали приходите, без да води до съществена полза;
2. Намаляване с 0,5% на ДДС няма да доведе до по-ниски цени;
3. Инфлацията в България за 2010 г. се очертава да е в рамките на около 2%. Много по-разумно би било подобна мярка да се приложи след влизането в ERM II и в момента, в който не покриваме критерия инфлация за влизане в еврозоната;
4. Правилната за България политика не е да намалява косвените данъци, а да се понижават преките. В тази връзка – вместо да се бута ДДС, по-добре да се редуцира осигурителната тежест и то рязко надолу. Ефектът ще бъде двоен – изсветляване на икономиката и сериозна подкрепа за бизнеса;
5. Чужди инвестиции в икономика като нашата не се привличат с по-нисък ДДС, а с по-добри условия за правене на бизнес. И тук пак стигаме до осигурителната тежест…;
6. По-малък ДДС е равно на по-голямо потребление. За отворена икономика като българската в момента е много по-важно да се подобрят условията за бизнес и да се стимулира износът, отколкото да се увеличи потреблението (основно на вносни стоки);
7. Вместо да намаляваме ДДС, по-добре да премахнем корпоративния данък. Ефектът за икономиката ще бъде в пъти по-голям;
8. Промени ли се ДДС сега, много браншови организации ще започнат да надигат вой отново за диференцирана ставка, което в тези условия е безсмислен дебат;
9. Да се приемат подобни съвети от Израел за някои може да звучи престижно, но е меко казано наивно. Израелската икономика има съвсем различна структура от нашата. Така инструмент, който има положително влияние за едната, може да се окаже негатив за другата;
10. Преди да се намалява този данък, е много по-разумно да се извършат реални реформи в публичната администрация, която по ефективност си съперничи с повечето държави на африканския континент.

                Странен е българският пазар, странен е българският бизнес, странни са и цените… През последните месеци кризата превзе всички (почти) сектори на икономиката. В България обаче все по-често се говори за вдигане на цените в определени отрасли. Дали е странно това за страна, членка на ЕС и стремяща се да бъде приета в еврозоната? Да, странно е, но какво от това?

                В Пазарджик вдигат цените на билетчето за градския транспорт, хотелите в страната стоят празни, но също вдигат цените, такситата в Ямбол и те сънуват по-високи тарифи, МВР, сякаш за да не остане по-назад, вдигна тарифите за нови табели, и жриците на любовта искат повече пари за някои услуги… Софтуерната индустрия също не остана по назад. Някои фирми реорганизираха търговската си политика, а други шоково повишават цените си.  Обяснението за този акт не е особено убедително и за мен поне е доста странно. Още повече, че разликата в цените (между новата и старата ценова листа на Генсофт) достига 50%, което във време на нестабилен пазар и финанси си е голям риск.

                Няма да се впускам в безкрайни анализи, времето ще покаже дали е правилен подобен бизнес модел. Практиката, обаче показва, че при криза (още повече нетипична като сегашната) е нужна търговска гъвкавост, но не в посока нагоре… И ако е допустим паралел със спорта – ФК Левски неразчетено увеличиха заплатите на своите футболисти и доказаха, че моделът не работи.

*В този материал авторът изразява лично мнение, нямащо отношение към служебната му позиция.

Забравяме за сервитьорите. Те само ще ни носят поръчаните дистанционно гозби. Това твърди изпълнителният директор на компанията Microinvest Виктор Павлов, разработчик на софтуер за дистанционни поръчки в ресторанти, без аналог в световен мащаб. Идеята за подобна разработка се ражда в Москва. Собствениците на няколко реномирани ресторанта в руската столица търсят начин да подобрят ефективността на служителите си. Обръщат се към току що пробилата на руския пазар българска компания – Microinvest. Целта е едновременно да бъдат улеснени всички клиенти, а служителите да подобрят полезността си. Павлов предлага смела схема – да се даде възможност гостите на ресторанта да поръчват не чрез сервитьор, а посредством собствените си мобилни телефони. Така всеки посетител с Wi-Fi на мобилния си телефон има достъп до менюто на заведението и може да поръча директно на готвача. Клиентът може да повика дистанционно сметката си или да плати директно през своя мобилен телефон, без намесата на персонала и да си тръгне. Сигурността в комуникацията е гарантирана със сложен криптографски скрипт. Това дава възможност за поръчка през интернет за определена маса в конкретен час, с точно определено меню. Идеята за два месеца прераства в софтуерен продукт, интегриран с търговската система на три московски ресторанта. Наименованието не учудва никой – Cyber café, с целева група младото поколение, активно използващо мобилни устройства и интернет. 

 Първите резултати от работата на Cyber café показват, че натоварването на сервитьорите спада с между 32-38%, в зависимост от типа заведение, където системата е интегрирана. Това от своя страна дава възможност за оптимизиране на служителите и постигане на по-висока ефективност. Нещо повече – цялостната инвестиция е по-малка от месечните разходи за един служител в ресторант. Наблюдава се и друг интересен ефект – служителите в бизнес сградите в близост до ресторантите поръчват предварително от своите офиси, отново чрез мобилния си телефон. Те резервират маса, избират конкретни позиции в менюто и, когато влязат в ресторанта, на масата ги очаква тяхната поръчка.

 Още преди продуктът да е направил първите си крачки на българския пазар, получи най-престижното отличие на Международния технически панаир в Пловдив 2009 – Златен медал за иновативен продукт.
 Пробивът със Cyber café означава само едно – предстои промяна в действащата концепция в ресторанти, барове и пицарии. Макар сега да ни се струва невъзможен вариантът – “ресторант без сервитьори”, технологиите казват своята дума и иновациите ще продължат, завършва Павлов.