Archive for the ‘Без категория’ Category

    Така жител на столица в ЕС е решил да пренася... месо. Гледка, типична за някои централни софийски райони. В случая снимката е направена на кръстовището на булевардите "Христо Ботев" и "Ал. Стамболийски". Това месо е вече купено или тепърва ще се продава из магазините около Женския пазар. Точно там могат и да се видят още по-фрапиращи моменти от товаро-разтоварните дейности при получаване на стока.      Чудно ми е как ще реагира средностатистическият британски турист на подобна гледка в центъра на София?!?! Снимка: Явор Русинов

    В хубав дъждовен съботен ден, решавайки да си посветиш деня на софийския зоопарк, понякога неочаквано се сблъскваш с достойни негови представители много преди да си пристигнал...

    На 11.07.2009г., пътувайки за въпросния зоопарк с личния си автомобил до мен се приближава полицейски патрул и полицаят вътре ми дава указания да отбия. Чинно се подчинявам и спирам. Слиза въпросният сержант, представя се (така, че нищо да не разбера от произнасянето на фамилията) и след като преглежда документите, ми обяснява, че съм минал "на червено" на предното кръстовище (левия завой на бул."Ал.Стамболийски" и бул."Константин Величков"). "Ела да ти напишем акт"... "Не съм минал на червено, влязох в кръстовището при зелен светофар". "Ние бяхме на отсрещното кръстовище и добре видяхме, че мина на червено!". Приближавайки се с недоумение до полицейския aвтомобил обяснявам, че освен, че съм спазил всички правила на движение, съм карал и със скорост много под максимално допустимата. Това не трогва полицаите и след поредните аргументи, които излагам в моя защита следва дежурното: "К'во работиш?" - Данъчен съм, отговарям... "Аха такива като тебе... (не помня точната реплика, но бе в контекста обида към данъчните служители по принцип)" и ми връща документите, усещайки, че няма да получи поредната двайсетолевка. "Хайде изчезвай!" прозвуча сержантската команда, след поредната серия аргументи за правилното ми преминаване през кръстовището. Недоумявайки от арогатния поведенчески стил на униформените им правя забележка да не общуват с мен на "ти" и питам за имената им (записвам междувременно номерата на полицейския автомобил). Това явно не им се понрави и единият сержант измърмори: "Е, пропиля си късмета, ще пишем акт! Дай си документите!". Подавам още по-недоумяващ документите и се обаждам веднага на 112, за да проверят въпросния патрул. Оттам ми дават телефона на дежурния на III РПУ в София, който пък не бе на мястото си и отговори, чак след като успяха да се свържат с него по радиостанцията. Излишно е да коментирам ироничните подмятания и реплики от страна на сержантите, подхождащи повече за селски мегдан, докато чакахме втория патрул.

    Пристигна втори патрул, на който разказах всичко, а те само вдигаха рамене... "Подпишете акта и после можете да обжалвате.". Междувременно първият патрул напусна мястото, на което ме бяха спрели. Подписах, включих вътре и възраженията си. Парадоксът е, че вторият патрул тръгна и извърши същото нарушение, за което бях обвинен аз - премина на червено (без да е пуснал светлинна или звукова сигнализация, че е в специален режим на движение)!?!?! Този път, обаче успяхме да го снимаме и доказателството прилагам по-долу.

    Предимство за мен е, че приятелката ми стана свидетел на цялата случка и ще може да даде показания в съда.

    Абстрахирайки се от този конкретен случай има няколко тревожни факта, на които си струва да се обърне внимание:

1. Произволен полицейски патрул може безнаказано да състави акт за нарушение, без водачът да го е извършил;

2. За разлика от Западна Европа поведението на голяма  част от сержантския състав на МВР "блести" със своята нецивилизованост и липса на елементарна култура.

3. Създават се условия в страната за полицейски произвол във всичките му форми - проблем, заради който получаваме достатъчно критики и в докладите на ЕС.

4. Възможността един обикновен гражданин да се защити, без да даде подкуп, да е близък с висш МВР шеф или друг властимащ е сведена почти до нула.

5. Въпреки че България е страната в ЕС с най-много полицаи на глава от населението, качеството на работата на тези хора е с възможно най-ниска ефективност.

    Конкретно този случай аз ще доведа до край. Ще обжалвам акта и ще заведа дело срещу полицаите, като ще посветя нужното за това време и нерви. Тъжното е, че разликата между българските полицаи и тези в цивилизования свят сякаш става все по-голяма. Дали заради финансовата демотивация, дали поради други причини нещата в МВР не вървят и това е факт. По един или друг повод съм имал достатъчно контакти с полицаи в "нормалните" страни и разликата е фрапираща!
    За пример: През 2003 г. пътувах из Шотландия на автостоп. Един полицейски патрул спря, преценявайки, че създавам опасност за движещите се и попита: "Накъде пътувате?" - Единбург отговарям аз. "ОК, качвайте се, ще ви закарам!". Несвикнал на подобна вежливост проведох интересен разговор с полицейския служител, от който той разбра, че в моята родина подобно нещо трудно би се случило... Накрая се разделихме усмихнати и си направихме и снимка за спомен...

    Преди почти година имах сходна "случка" с други полицаи... там обаче институциите "заспаха" в буквалния и преносен смисъл, въпреки подадения сигнал до всички възможни места в МВР и извън него.
    В никакъв случай не искам с този материал някой да остане с впечатлението, че считам всички в МВР системата за подобни на гореописаните сержанти. Имам много познати полицаи, отлични професионалисти и истински мъже, които търпят негативи от проявите на подобни екземпляри като гореописаните. Като обикновен гражданин на Република България тая надежда новият министър да промени бързо МВР и разпасаната и демотивирана дружина с името Министерство на вътрешните работи да започне да влиза в час.

Днес, новините по Канал 1 на БНТ в 12:00 - "Дете с усложнения при коремна операция спешно се нуждае от кръв - кръвна група 0, резос фактор отрицателен. Място - Военномедицинска академия".     Лицето "Х", гражданин на Република България, с кръвна група 0, но с неизвестен *за него) резос фактор се "изстрелва" натам. Въпреки, че не е убеден дали е с отрицателен резос фактор. По пътя, след разговор с близък роднина установява, че неговият е положителен. Решава все пак да продължи. На 5-тата минута е пред академията.      Лицето "Х" не знае точното място, където трябва да дари кръвта си. На портала го посреща охрана, която нищо не знае за спешно кръводаряване. На въпроса можели да паркира на паркинга - отговорът е "НЕ, служебен е!". На паркинг за поне 100 коли имаше не повече от 15. Никакъв проблем за една повече, при положение, че става дума за спешен случай.      Лицето "Х" се връща и търси място за паркиране в съседните улици. Паркира и бегом се връща в болницата. Охраната все пак го ориентира горе-долу къде трябва да дари кръв - "Оня комин там виждаш ли го? Е там отиди! Ама не съм сигурен - аз не съм чул такова нещо".     Лицето "Х" прибягва до "оня комин", където го чака нов охранителен пост. Следват всички обяснения наново. Охраната така го е напекло слънцето, че само това му трябваше на главата. Започва бавно да върти телефони. Първи телефон - нищо не знаят, втори телефон - не отговаря, трети телефон - отново никой нищо не знае. Минават около 5-6 мин. в безсмислени диалози дали въобще има нужда от кръводаряване... Накрая след дълго разгръщане на указателя с вътрешни телефони охранителят възкликва - "А, ето го!". Обажда се  и обяснява на човека отсреща, че някакъв младеж чака вече десета минута, за да дари спешно кръв. Отсреща питат дали е същата кръвна група - Да, същата е, но резос факторът е положителен, а не отрицателен. Охранителят бавно затваря телефона - съжалявам, нямат нужда от вашата кръв - друг резос фактор е.       Лицето "Х" бавно тръгва към изхода, дълбоко замислен за фундаментални въпроси като качеството на здравната "реформа", българският манталитет и др...     На изхода на Военномедицинска академия го посреща първия охранител, гордо стоящ пред празния паркинг и пита: "Ко стана ва, даде ли?". Лицето "Х" не отговори, но си помисли: "^#%#$&*$&@^*#$&*$($^*"...     Вече бяха минали 30мин., откакто по БНТ бяха отправили този зов за помощ... в лицето "Х" изплуваха думите на баш Майстора от един култов филм: "Няма да го построим скоро, нямааа..." После лицето "Х" се прибра и написа този постинг... :(

    Парадът по случай 6 май - Денят на храбростта и празник на Българската армия, бе ознаменуван с нова бойна техника, 100% професионални бойци, слабо построени бойни редици и маршируване под всякаква критика (сякаш не се бяха постарали и капка в строевата подготовка).     На празника, обаче присъства и един по-особен индивид...  редом до президента, премиера и останалите политически лидери се нареди и...

    Сега е модерно всичко да се обяснява с кризата и всичко по един или друг начин да бъде свързано с нея. Лесно е за всеки политик, държавен служител или въобще бюрократ, от който зависи нещо да се оправдае с кризата...

    И аз в този стил в прохладната съботна утрин, движейки се по бул."Цар Борис III" виждам един приличен автобус и съвсем между другото се зачитам в брандираната (също модерна дума) му задна част.

    Кризата, както се казва води до съкращаване на бюджетите на компаниите. Това води след себе си до орязване на определени разходи, често свързани с представителни за една компания функции. В случая явно са наели low-cost (също модерна дума) преводач (примерно Google translator) и са спестили от коректор...

    В крайна сметка се е получил този "паметник на недоразумението" (в случая движим паметник)...

18.09.2008г., паркингът пред националния стадион "Васил Левски"

    Инвалид опитва да паркира автомобила си на паркинга пред входа на националния стадион. Според законодателството той има право да извърши това на специално отделените паркоместа за хора с увреждания. Спазването на подобно правило в България е изключение. Да накараш хора, които считат изхвърлянето на своя фас или друг боклук през прозореца на колата, да не паркират върху местата отделени за тези хора си е живо геройство. Водачите на МПС, които се съобразяват с това, са единици. А да споменем публично, че някой е паркирал на инвалидно място, не е новина...

    Какво можеше да се види обаче онзи ден на въпросния паркинг? - Две полицейски коли, паркирани на двете места, предназначени за хора с увреждания. 












    Нямам обяснение за подобно поведение от страна на "блюстителите на реда". Не вярвам също и в МВР да са стартирали кампания за привличане на хора с увреждания на щат като редови полицаи. Че има дефицит на кадри - има, но чак пък толкова...
    Изводът е малко тъжен, но пък много прост: органите, които трябва да следят за спазване на правилата, ги нарушават поголовно и публично сами, като редовият гражданин съвестно си заплаща "услугата"...

Стремителният спад в цената на петрола поведе след себе си до масови намаления в цените на  стоки за "крайна употреба". :)

По-долу могат да се видят актуални цени (август 2008г.) във ведомствен стол на българска компания.  

Оценявам това като чиста дискриминация към тези служители, които са свикнали да хапват по-ограничени количества храна и като безценен бонус за лакомниците. :)

Ще се изненадам ако някъде в България бъде открито ведомствена столова с конкурентни на горните цени.

За желаещите да научат компанията - "донор" (стилен "социален пакет"), моля изпратете SMS на 0888ххх ххx :)

    Какво ли не може да види по обществената ни телевизия ранобудният български зрител, в ранна олимпийска сутрин...
12.08.2008г. 6:29 a.m.
    Олимпийската ни надежда Армен Назарян играе в осминафинал срещу Макото Сатамото от Япония, и то "на живо" по БНТ.




    Бърз поглед в www.gong.bg показва, че срещата всъщност е изиграна и надписът "на живо" на телевизионния екран е меко казано подвеждащ.





    Не бива да се сърдим на БНТ. Българската обществена телевизия, получаваща близо 100млн. лева държавна субсидия просто е целяла един вид "нажежаване на страстите". Защото аз в началото поне наистина повярвах, че гледам Назарян "на живо". :) 
    На базата на всичко това е малко прекалено да обвиняваме "обществениците" за финалa на 50м пистолет, където коментарът бе от представянето на Таню Киряков, а картината от волейболен мач. :)
    Раздразнението ми бързо бива разсеяно от доброто представяне на Таню Киряков и някак спонтанно ми хрумна - вместо да плащаме за гафове 100млн. лева на година, по-добре правителството да ги използва за рязко намаляване на осигурителната тежест!