Търсене
Всички публикации

Кои са плюсовете на електронното гласуване

Предстои ни да кажем своето ЗА или ПРОТИВ възможността да гласуваме електронно. Предстои ни първият наистина важен референдум през последните години. Важен е, защото е шанс да се неутрализира купеният вот, да се даде възможност на българите в чужбина да гласуват, да се даде аргумент на по-младите ни съграждани да направят същото.

Преди да коментирам аргументите на скептиците за реализацията на електронен вот, ще обърна внимание на страховете на статуквото. Днес изборите в България преминават по познат сценарий – структурите на партиите организират купен вот, като по време на мандата инвестицията се отплаща многократно. Това се практикува от всички партии, почти без изключение. Правят се плахи опити за разбиване на модела, съвсем безуспешни. Причините за тази ситуация през 21 век в страна членка от ЕС са бедността, липсата на адекватна политика към малцинствата, нивото ни на обществено развитие, неработещите контролни органи, чувството на безнаказаност у организаторите.

Електронното гласуване няма с магия да премахне тези практики, но може да даде възможност за по-голяма представителност на изборите. Това води след себе си до обезсмисляне на купения вот и промяна в стратегията на партиите за печелене на избори. Вече няма да е достатъчно местната структура да осигури 1000 гласа по 50 лв., защото дори това ще изгуби смисъла си.

Един от основните проблеми е, че хората не разбират начина, по който протича самият електронен вот. За повечето българи щом нещо е свързано със софтуер и компютри, то може да се хакне, манипулира, избирателно да се изкриви резултатът. Подобна възможност никога не бива да се изключва, но помним и сегашния „сигурен“ начин до какви случаи доведе – депутат от управляваща партия разнасяше чували с бюлетини в залата за преброяване на ЦИК. А помните ли забравения чувал с бюлетини в Пловдив, а прозрачната хартия, през която ясно личеше вотът на избирателя?

Благодарение на технологиите днес е лесно да бъде купен или манипулиран вот в този си съвсем конвенционален модел, познат от стотици години. Кой може например да забрани на избирателя да направи снимка с мобилния си телефон на бюлетината в тъмната стаичка? Никой. На изхода от секцията снимката се показва и е гарант за правилно упражнен вот.

Познаваме достатъчно негативи на традиционното гласуване, за да започнем да мислим за по-ефективна алтернатива. Търсим ли я?

Ако се съди по различните, провеждани през годините анкети – между 50%-70% от българските граждани подкрепят въвеждането на електронен вот. Но ако съдим по законодателната инициатива на депутатите в Народното събрание, това за тях не е въпрос от първостепенно значение. Всъщност никоя власт в България досега не е искала да улесни българите в чужбина в упражняването на своя вот. Помним опашките пред секциите във Великобритания на последните парламентарни избори, когато бе нужно да се чака почти ден, за да се гласува. Помним приятната разсеяност и дори явно нежелание на отговорните институции да разкрият повече секции в чужбина.

Причината е ясна – процентът гласуващи българи зад граница сега почти не оказва влияние върху изборния резултат. При въвеждане на електронен вот няма да има особено значение в коя част на САЩ или Канада се намирате. Ще можете да гласувате от своя компютър, а процедурата няма да е сложна.

Електронното гласуване не е заместител на традиционното, а добавка към него, и поне в близките 10 години няма да го измести. Друга важна особеност е, че не може да има електронен вот, без функциониращо електронно правителство в България. В това отношение ние сме значително изостанали в изграждането му, въпреки че инвестираните досега суми са огромни за мащабите на страната ни.

Защо тогава е важно да стартира процесът по въвеждане на електронно гласуване?

От момента, в който има ясно изразена обществена воля, до реални “електронни” избори ще изминат поне 4-5 години. За това време е нужно да се завърши електронното правителство, да се избере технологията за e-vote, да й се направи независим одит и най-вече – обществото да бъде убедено, че вероятността за изборни манипулации като минимум е по-малка от тази при традиционно гласуване. Технологията за електронно гласуване трябва да бъде с отворен код, достъпна за всяка обществена група и организация, която пожелае да я одитира.

Проблемът пред това обществото да гласува през интернет не е технологичен. Налични са достатъчно доказани решения, които гарантират тайната на вота. Проблемът е в обществото. В сочената за пример Естония над 25% от избирателите традиционно гласуват през интернет. Избраната технология там работи, защото е предназначена за… естонци. В технически план трудно може да се фалшифицира изборът. Ако искате да гласувате през интернет, вие предварително правите заявка, получавате специфичен достъп, използвате идентификацията си и гласувате. Това не отнема много време, но е невъзможно да се случи повторно от едно и също място, от един и същи компютър. Системата бързо ще установи опита за манипулация.

Допълнителна особеност е, че в изборния ден можете да коригирите десетки пъти вота си, както и да го анулирате. Стига да решите така. Това гарантира минимален риск от какъвто и да е тип принуда за упражняване на вот за конкретен политически субект. Всъщност системата може да работи така, че цената на купен електронен глас е в пъти по-висока от конвенционален такъв.

Един от основните аргументи на критиките на e-vote е фактът, че гаранцията за упражнен вот е само технологията. Въпреки че за одитиралите технологията това е достатъчен аргумент, за обществото може и да не е. Но тогава да си спомним колко случая има на секции, в които кандидат е гласувал за себе си, а в изборните протоколи срещу името му стоят нула гласа. Друг контрааргумент е традиционализмът при българина и липсата на интерес към гласуване през интернет. Помните ли преброяването на населението от НСИ преди няколко години, когато се предостави възможност да се преброим онлайн? Предварителните нагласи бяха не повече от 10% от хората да се възползват от тази възможност. В крайна сметка над 40% се преброиха през интернет.

Сериозно предимство на електронния вот са по-ниските разходи. Местните избори наесен ще ни струват поне 50 млн. лв. (по оценка на Министерския съвет). При въведена и активно използвана електронна система, тези разходи намаляват в пъти. Допълнително допитванията до населението се улесняват неимоверно и такива могат да бъдат провеждани много по-често по въпроси от национално и регионално естество. При електронното гласуване всеки глас автоматично отива към съответния кандидат или партия. Няма възможност за преразпределяне на гласове, забавяне, липса или неотчитане – доста често срещани проблеми при традиционния вот. Не на последно място – ние няма да сме пионери в електронния вот. Такъв вече функционира напълно или частично в Естония, Франция, Австрия, Холандия, Испания и Швейцария.

В крайна сметка дали възможността да гласуваме през интернет в България ще проработи ще разберем най-рано след 5 години. От нас като общество зависи дали това ще се случи. Подобна технология се справя блестящо в страни с малко по-различен от нашия манталитет. Референдумът на 25 октомври е инструментът, с който ние можем да стартираме този процес, да изберем технологията, да се адаптираме към този нов за нас начин на изразяване.

Comments are closed.

Галерия
img_1113 img_1145 dsc09549 tony_blair_dublin-52 balchik-litex-kupa-na-balgaria-11 <KENOX S860  / Samsung S860> img_2054 img_2140