Търсене
Всички публикации

Нашата академия

Сред водещите новини на всички телевизии тези дни е случващото се в Свищов. Причината –  страхът да се изпусне кокалът. Статуквото, сянката на страха, незаинтересоваността на голяма част от студентите и абдикацията на държавата и институциите вредят на Академията, която завърших преди повече от 10 години. Тогава си мислех, че по-вреден за вуза ректор от Нено Павлов не може да има. Е, Величко Адамов достигна ниво, за което не съм вярвал, че е възможно да съществува в българско висше училище!

Самият Адамов, разбира се, не е основният проблем. При силна академична общност селско-тарикатските номера на някой повярвал си комбинативен тип, нямаше начин да минат. Академична общност обаче няма. Както в една държава, в която липсва гражданско общество, така и в Стопанска академия  липсва онази искра сред студентите, която да събуди естествения стремеж на младите хора да се борят с всяка несправедливост. Но дори и да има една малка искрица, която мобилизира малка група от хора, мощният юмрук на феодалната структура се стоварва върху тях. Това се случи на протестите през 2013 г., това се случва и днес в Свищов.

В Стопанска академия в момента има няколко групи – силно финансово зависими служители, работещи под постоянен страх от разправа и липсата на алтернатива в малкия град, студенти, които в голямата си част се вълнуват от чалга изпълнители, ланци и хороскопа във вестника, купуващи смартфони за по 2 000 лв., които ползват единствено, за да поставят вечер на масата. Последната и най-малобройна група е на тези, които са изгубили всякаква надежда, че в Свищов може да се възстанови нормалността.

В комуникацията си с приятели, завършили в Свищов, чувам само едно – няма смисъл да се занимаваме с Академията, защото ректорът на Красьо Черния  я опропасти и връщане назад няма. Имам колеги, които от 2004 г. не са се връщали в Свищов. Градът бе жив и пълен със студенти, а този ректор още не бе дошъл на власт. Блоковете в Студентски град бяха пълни, трудно бе да ползваш общежитие. Днес блоковете са затворени, не функционират, а пейзажът около тях напомня много на градчето, до което е построена АЕЦ “Чернобил” – Припять. Хората, с които говоря, са убедени, че Величко Адамов и корупционните кръгове около него няма да позволят някой да им отнеме хранилката, което в близките десет години ще довърши окончателно Академията. Не искам да го вярвам, защото това е вузът, който завърших. Същото училище днес се опропастява от морално деградирали хора, замесени в мръсни сделки, пране на пари, фалшификации и куп нарушения, за които, ако бяха се случили в нормална държава, отдавна щяха да са в затвора.

Ако в България имаше институции, съд, полиция, прокуратура, свищовският Остап Бендер отдавна щеше да е в учебниците по криминалистика. Но не – той не само е на върха и определя съдбата на хиляди, но и използва умело апарата си от зависими преподаватели, за да постига целите си.

Продължавам да вярвам, че това може да се промени, но не виждам решение с използването на демократичния инструментариум, превърнал се в отлично оръжие за окупиралите Стопанска академия. Разпадът й ще е тъжен край, който ще преживеем, но някои явно не си дават сметка, че убиват водещия (някога) икономически ВУЗ.

Comments are closed.

Галерия
katastrofa_tsar_boris_iii_sofia-25 katastrofa_tsar_boris_iii_sofia-46 img_1083 wrc_citroen1 dsc09511 cebit_2011_hannover_hanover_bulgaria-16 treti-metrodiametyr-ovcha-kupel-metro-gorna-bania-22 img_2118