Вървим със сестра ми от паркинга към терминала и й обяснявам как нещата в България се оправят. Бавно, но в добра посока, дори давам пример с местата за паркиране на инвалиди отпред как стоят празни, без на тях да е паркирал поредният мутренски джип или таксиджия по къси гащи и джапанки. Мъча се да я убедя, че и в България човек може да има прилична работа и да се развива.

Изпратих я и тръгнах към моята кола. На излизане - на инвалидното паркомясто бе паркирал класически бакшиш. Е, някои ще кажат, че това е дребна работа, ама не е чак толкова дребна. Помолих го учтиво да се махне оттам, но той ми обясни, че чака клиент. Извадих фотоапарата и започнах да снимам. Едва тогава той се притесни, излезе да поговорим и след 5 минутна лекция на тема ЕС, Европа, култура на шофиране и как се държат цивилизованите граждани, той се извини и обеща да премести колата. После, в типичен пример с моето отдалечаване не бе преместена и колата...

Това не е нещо ново и уникално, това просто е поредният случай на бай Ганьо, демонстриращ негативните черти на своята култура на поведение. А за да се промени тази "култура", тя трябва да бъде показвана.

2 Responses to “Инвалидна олигофрения”