София, ЖК Бъкстон/Павлово, еднопосочната улица Белмекен.

Традиция е за преминаващите в района автомобили да нарушават правилата и да влизат в еднопосочната улица срещу движението. През деня кошмарът е пълен и често се получават задръствания. Полицаите (които макар и рядко са в района) не глобяват нарушителите, а обикновено ги предупреждават. Нещо подобно бе на път да се случи и тази вечер - три автомобила едновременно влязоха в забранената посока. И точно срещу тях полицейски автомобил, който за малко да ги подмине. Сигнализирах на полицаите и те спряха колоната, след което единият полицай започна да се оправдава: "Няма как да им напишем акт, той ще бъде отменен от съда... Остави тази работа, не снимай, ние няма да оправим света... Ей на, нали ги слушам днес по радиото - нищо няма да се оправи!"... Това бяха приказките на полицая, чиито служебен номер ще спестя.

Странно е чувството, когато не усещаш в полицията някаква опора на законността. За сметка на това се чудиш дали на този полицай му се плаща, за да следи за реда, или тъкмо обратното. За справка - след забраната за снимки (естествено неоснователна), полицаят отдели повече внимание на журналистическата ми карта и нейната автентичност, отколкото на тримата нарушители.

С този стил нещата в България няма да тръгнат нагоре... Усещането за липса на справедливост е отвратително, а да се чувстваш като идиот в собствената си страна, ми се струва вече трагично... :)

5 Responses to “Родни абсурди”