Търсене
Всички публикации

Няколко думи за Ирина

Автор: Николай Мирчев

Изборите за Велико народно събрание през 1990 година ме срещнаха с Ирина Бокова, която днес е новият генерален директор на ЮНЕСКО, първата жена избрана на този висок пост. За първи път представител от Източна Европа оглавява авторитетната международна организация.

Беше 1 май 1990 година, а Ирина дойде в община Крушари, Добричко, като мажоритарен кандидат за народен представител в изборите за Велико народно събрание. На стадиона в общинския център се проведе митинг, на който бяха обявени имената на кандидатите за народни представители от Българската социалистическа партия.

Наглед трудно беше обикновеният човек да си представи, че тази нежна и крехка млада жена ще се впусне в изборната битка и ще успее да победи в своя мажоритарен район, обхващащ три общини: Тервел, Генерал Тошево и Крушари. Но Ирина успя. Причините бяха у самата нея. Вместо надута софиянка, работеща по това време в Министерството на външните работи, хората от Добруджа се срещнаха с една обикновена жена, майка на две деца, която в десетките си предизборни срещи показваше нещо, което все още голяма част от политиците не са овладели, а именно: способността да изслушва търпеливо изказванията на избирателите и в отговорите си да не ги затрупва с обещания.

Ситуацията беше изключително сложна. В две от общините – Тервел и Крушари, голяма част от избирателите бяха с турско етническо самосъзнание и имаха свой кандидат. СДС бе на половин година, но вече имаше сериозна подкрепа. Кандидатите на ДПС и СДС в избирателния район имаха и предимството, че техните кандидати бяха добруджанци.

По това време бях секретар на общинския на БСП в община Крушари и съвсем естествено станах застъпник на Ирина. В оставащия малко повече от месец до изборите Ирина Бокова всеки ден участваше поне в 6-7 срещи дневно. След първите събрания името й вече звучеше познато. Хората се надпреварваха да я канят на гости. Десетки заявяваха предварително, че искат да посети и техния дом… Така успяха да разбият предварителните си очаквания за “надутата софиянка”. Жените се срещнаха и разговаряха с една жена и майка като тях. По-възрастните й се чудеха как ще издържи в политиката, като е толкова нежна.

В тези дни Ирина посети Дома за деца с умствена изостаналост в Крушари. Нещо, което десетилетия наред почти никой от ръководителите в окръга и държавата не бе правил. Напусна Дома пребледняла, след като бе видяла децата, над 80 на сто от които бяха лежащи. Разговаря и с жените, които работят в Дома, като подчерта тежката мисия, която те имат при обгрижването на децата. И така… Ден след ден, село след село, среща след среща… Изборите дойдоха. Макар и много трудно, Ирина успя да спечели…

В годините съм имал много срещи с г-жа Бокова. Тя и днес си е същата. Семпла, почти незабележима. Имах възможност да видя отношението й към собствените й дъщеря и син. Спокойна, изслушваща, майка… Мнозина ще обяснят цялостното й поведение с това, че е “дипломат от кариерата”. Според мен причината е друга. Просто човекът Ирина Бокова си е човек… Такъв, какъвто искаме да бъде президентът, министърът, кметът, служителката в пенсионното, медицинската сестра, техникът в автосервиза, продавачката в кварталния магазин…Работата на Ирина в най-висшите български институции, знаенето на много чужди езици и др. не я промени.

През 2008 година в Париж бях заедно с хор “Добруджански звуци” от Добрич. Концертът бе предвиден да се състои в една от църквите в центъра на града. Ден преди това реших да звънна до българското посолство, за да разбера дали посланик Ирина Бокова ще присъства на концерта. Не бяхме се виждали от 2001 година. От разговора с хората от посолството разбрах, че се е получило някакво разминаване в информацията, която е дошла от Добрич. Концертът щеше да е в сряда, а от посолството ни очакваха в събота. Просто подадената информация се бе превърнала в дезинформация, защото бяха разменени датите на концертите в Париж и Лондон. Хористите тъкмо бяха започнали репетицията си в църквата, когато с две коли пристигна почти половината от служителите в посолството начело с посланик Бокова. Срещна се хористите, поздрави ги и изслуша с интерес половината от концерта, защото имаше ангажименти. Двамата успяхме да разменим няколко думи за хор “Добруджански звуци”, за възможността за провеждане на повече концерти с ангажимент на няколко асоциации от френска страна и т.н. Направихме си снимка за спомен и се разделихме…

Такава познава Ирина Бокова моето семейство. Радваме се на успехите й. Те са нейни и на България. Дано това се разбере от повече хора. Явно е, че светът все още по-точно оценява представители на България в политиката, музиката, спорта, културата и др.

И е някак тъжно в последните дни да чета из българския и чуждестранен печат, че за шеф на ЮНЕСКО е назначена личност от бившия партиен елит, апаратчик и “заклет комунист”. Ирина бе от малкото политици и дипломати, вдъхващи респект както в управляващите, така и в опозицията. Сега Ирина заслужено е и Генерален директор на ЮНЕСКО и с действията си съвсем скоро ще опровергае своите критици.

Николай Мирчев

Ирина Бокова - 1991 година

Ирина Бокова - новият генерален директор на ЮНЕСКО

11 Responses to “Няколко думи за Ирина”

  • nv says:

    Човек може да бъде И бивш комунист и апаратчик И да вдъхва респект с професионализма си. Тези две неща не си противоречат.

    Но лично аз я възприемам като “бивш”. Въпрос на усещане.

  • Ralev says:

    На мен ми изглежда свясна жена. Радвам се на успехите й.
    Щом са я избрали – значи има защо :) така разсъждавам аз.
    Надявам се чуя за повече успели БГ хора скоро :)

  • Benedetto says:

    До сега не бях чувал за госпожа Ирина Бокова. Не зная какъв пост е заемала в БСП. Но от статията не става ясно какво точно е свършила през тези години (от 1990 до сега), освен да изслушва хората.
    Освен това: “В тези дни Ирина посети Дома за деца с умствена изостаналост в Крушари. Нещо, което десетилетия наред почти никой от ръководителите в окръга и държавата не бе правил. Напусна Дома пребледняла, след като бе видяла децата, над 80 на сто от които бяха лежащи..” говори по скоро против нея – никъде не е споменато дали положението на дома се е подобрило след посещението й там.
    Ако греша, ще се радвам да бъда опроверган.

  • Марин says:

    Ако СДС по времето на И. Костов се беше осмелило да въведе някакъв закон за лустрация, сега Ирина Бокова щеше да е в политическото небитие.
    Толкова свестни хора са били тормозени от съпартийците на г-жа (др.) Бокова, че просто не е редно тя да води някаква чета.
    Нямам нищо лично срещу нея, винаги е изглеждала свестен човек. Просто не е морално от политическа гледна точка тя да е начело на нещо. Но какво ли е морално в българската политика – толкова много роднини на комунисти са в момента начело.

  • nik666 says:

    Всъщност, Ирина Бокова спечели настоящия си пост не защото беше най-подходяща за него, а просто защото срещу нейния опонент играеха всички останали.

  • Марто says:

    От статията не разбрах с какво г-жа Бокова е заслужила поста. Разбрах само, че умее да изслушва и че е добра майка. Не разбрах какво е свършила през всичките тези близо 20 години за всички нас/държавата?

  • тото says:

    Колко лесно се забравя историята. Ирина Бокова е част от една прослойка която съсипа България. Самия факт , че са я избрали за шеф на ООН говори колко слаба е тази организация.
    Комунистите са кофти хора. Само човек който не е живял в комунистическа България може да им симпатизира.

  • Wattie says:

    Ето какви ги е свършила:

    http://kaknese.blogspot.com/2009/09/blog-post_23.html

    А колкото до тази статия – не се очудвайте, че се преписва във в-к Дума:

    http://www.duma.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0002&n=3263&g=&var1=217&vis=000056

    Авторът си е активистче замесено в играта.

  • Алабала says:

    Ха да се ванем на бас, че ако свестната др. Бокова се беше явила като мажоритарен кандидат на последните избори и беше изслушала всички избиратели, беше отишла на всички на гости и беше посетила въпросния дом за деца щеше да спечели точно толкова, колкото спечели мажоритарният кандидат на БСП…

  • slu6atel says:

    извинявам се,нейният ли син не беше ли авто крадец?…ако греша моля за извинение….

Галерия
velichko_adamov_stopanska_akademia_b img_0691 dsc09332 dsc09596 ikea-otkrivane-otvariane-sofia-27 pojar-letishte-varna-2_0 img_3188 img_3255