Защо смятате, че изисквайки легитимация при покупката на предплатени СИМ карти/ваучери за презареждане ще секнат подобен род измами?

Ето ви реална случка от моя квартал (Красна поляна):
Около 8 часа вечерта, купувам си цигари от будката до автобусната спирка. Там освен обичайния асортимент за такъв тип търг.обекти се продават и ваучери за презареждане на предплатени карти. Пред мен момче на видима възраст около 18-19 години, цигане, с опърпан вид, поиска 10 ваучера от по 5 лева, които плати с банкнота от 50 лева. Направи ми впечатление, все пак контраста беше много явен- човек с този външен вид приоритетно купува множество ваучери, вместо нещо за ядене например, и то купува не един ваучер от 50 лева, а няколко с по-малка стойност.

Докато изчаквах автобуса, това момче прекоси улицата, и се приближи до спряла на около 20 метра на тротоара кола. Не можех да видя какво точно подаде на хората вътре, но след около 2 минути същия мургавелко прекоси обратно улицата и се върна при павилиона, от където си купи цигари и семки. Сметката си плати с банкнота от 5 лева. След това пое по улицата и се запиля на някъде. Колата междувременно беше потеглила.

Сега, напълно е възможно ситуацията да е съвсем невинна, и нищо подозрително да няма в нея. Но някак си не мога да изключа варианта, тоя тъпанар да е бил просто „муле”, което срещу 5 лева извършва покупката на ваучерите вместо тариката в колата. За какво могат да се ползват после тези десет ваучера с малка стойност, всеки може да се сети.

Какво ще се промени, ако при покупката на ваучерите се иска лична карта?

Нищо!

Кретена ще си покаже личната карта, ще бъде записан, а ваучерите предадени на другия, който пак остава неизвестен. Най-много „услугата” да не става вече срещу 5 лева, а например 10 или 15. Толкова.

Ако доразвием хипотезата, че от карта закупена на името на Х (или заредена с ваучер, закупен от Х) бъде извършена телефонна измама, дори полицията да издири и намери Х, какво от това? „Ми купих ги, обаче докато се прибера ги изгубих някъде/обраха ме по пътя”. Кой и какво може да докаже?

Единствените негативно потърпевши от цялата простотия за поименни предплатени карти ще са хората, които купуват тези карти/ваучери не за криминални деяния, а за да си ги ползват по предназначение. Хора, които нямат чак такива високи комуникационни нужди като пенсионери, деца.

Ще стане така, че моето дете, което сега има точно такава предплатена карта няма да може само да иде и да си купи ваучер за да я презареди (няма 18 години, съответно няма ЛК), а трябва аз или майка му да купим и съответно да се легитимираме.

И какво ще стане, ако на улицата го спре някой изрод, прасне му един шамар, вземе телефона и от този телефон (и поименна карта) извърши телефонна измама? Аз ще трябва да доказвам, че не съм камила.

Да не говорим и за другия проблем, който ще възникне. За да получат личната ми карта и да запишат личните данни от нея, лицата, извършващи това следва да бъдат регистрирани като оператори или администратори на лични данни. Някак си не ми се нрави идеята кварталния бакалия или негов служител (текучеството там е по 1-2 нови лица всеки месец) да съхранява и разполага по разни халваджийски тефтери със уж защитените законово лични данни. А за него бюрократичните глупости пък хич няма да са приятни (да се регистрира като оператор и произтичащите от това задължения). Да, разбира се, има избор- просто спира да продава предплатени карти и ваучери.

От това пак страдам аз, като коректен ползвател на тези продукти- ще ми е по-трудно да си купувам такива. Ще страдат и мобилните оператори, защото ще спаднат продажбите. Всъщност, аз очаквам именно голямата съпротива да дойде именно от страна на телекомите, заради засегнатите им търговски интереси. А те имат и средствата и възможностите да се противопоставят на подобна тъпа милиционерска приумица.