Нямах желание да съм поредният писал в блога си, относно присъдата на Максим Стависки... Темата обаче започва да придобива абсурден вид.

    Почитател съм на Максим и Албена. Страхотна двойка, големи симпатяги. Бях просълзен от гордост и двата пъти, когато станаха световни шампиони. 90 минути чаках без билет и накрая успях да вляза за шоуто им в Зимния дворец...

    Не бях обаче шокиран, когато Максим уби едно момче и осакати друго момиче. Неведнъж е демонстрирал любовта си към високите скорости в интервюта пред телевизионни и печатни медии. Да си призная и аз обичам високите скорости. За тях обаче си има места - картинг писти, бившите военни летища част, от които се използват от именно такива хора, за да задоволяват потребностите си от бързо шофиране. Това в София може да стане в Божурище, Бояна (вечер не е никакъв проблем, всичко дори става с негласното позволение на КАТ), провеждат се десетки състезания за любители и в цялата страна и т.н. - това са все места, където човек може да кара както сметне за добре и по възможност да навреди само на себе си.

    В случая със Стависки обаче нещата стоят по различен начин:

1. Максим Стависки е лице на кампанията "Не карай пил, стигни жив."

2. Преди да се качи на джипа си е употребил алкохол.

3. Въпреки това потегля с джипа си.

4. Спрян е от катаджии, които го предупреждават, че шофира с несъобразена скорост.

5. Дори и след предупреждението на КАТ, той продължава да се движи бързо.

    Как виждам аз нещата:

1. Лице е на една безспорно полезна за обществото ни кампания - доброволно е приел да бъде пример за обществото ни. Сиреч - трябва да се съобразява!

2. Знае, че е употребил алкохол. Има шофьорска книжка и е над 18г., предполага се, че е със съзнание на пълнолетен човек и оценява потенциалния риск.

3. Спира го патрул на КАТ. Предупреждава го и го пуска, защото е Максим.

И как след всичко това той не усеща, че е необходимо да ограничи скоростта. Още повече, че това се случва в най-натоварения летен сезон, когато движението по пътищата ни е изключително интензивно.

Снимки на състоянието на джипа на Стависки и хондата на убитото момче. Коментарът е излишен. Снимки: www.actualno.com

    На тоталната безотговорност, демонстрирана от Стависки, в последните дни се реагира с мощна медийна кампания (радио, вестници, списания), в която някой се опитва да ни убеди колко той съжалява за всичко, как се разкайва, колко е нещастен и т.н. Ама то това е ясно! Кой би искал да убие човек с джипа си? Никой. И Стависки не го е искал. Това оневинява ли го? Годишно в България, ударени от коли загиват 300-350 пешеходци. Да не би тях някой умишлено да ги е убил? Не, но всичко е резултат от грешна преценка и безотговорно управление на превозното средство.

    И по какво Максим е различен от другите? По това, че в дните на катастрофата той трябваше да покаже на хората как трябва да се управлява кола, а той показа обратното - как не трябва.

    Тук тези дни се говори за "морални корекции", "неволна катастрофа", "да се поставим на мястото на близките на Максим"...  Тъжна картинка, много далеч от безпристрастния анализ. Че Стависки ще се отърве с условна присъда е ясно. Въпросът е какво ще си помислят хилядите малки и големи рацери и голфаджии, мародерстващи по нашите пътища? "Пия, убивам с колата двама, аз съм жив и ще ми дадат 5г. изпитателен срок, в които не мога да убивам, а ще се "коригирам морално...". То всичко е неволно. Но след 5 г. мога да убия още един поне и може пак да ми се размине...".

    Няма никакво значение фактът, че Стависки е от руски произход. В случая той е убиец. Убиец на двама младежи. И вместо да се поставям на мястото на близките на Максим ми се иска да се поставя на мястото на родителите и близките на убитото момче и осакатеното момиче. И ми става тъжно - защото техните мечти ще останат неосъществени – обич, семейство, деца, щастие...  Но пък от друга страна Максим си осъществи своята - обича високите скорости, кара безразсъдно - КЕФ!!!

    А сега ще се опитам да си представя, че "това се е случило със Стоичков". И какво - същото! Ще платя данък "Слава за България", като се простя, щото го е блъснал "Модерния ляв"!?!?!

    Преди седмица с джипа си по подобен начин ме засече Емил Кременлиев (един от героите на САЩ '94). Направи го два пъти, навлизайки в насрещното платно, а след това караше с над 140-150 км по бул."Цариградско шосе", след като за малко не предизвика катастрофа между мен и него. Преминаването на червен светофар, 10 секунди преди да светне жълтото, не го смятам, защото не успя да убие никой. Ако ни беше блъснал, какво трябваше да правим аз и колегата, с когото бяхме в колата? Да го чакаме да се "коригира морално", защото е извършил нарушенията "неволно"? Или да споделим мечтите му? Ама как ще го осъдим? Той е дал толкова на България, той е толкова свестен човек... Само дето тия, които го казват това, не съзнават, че това са две съвсем различни неща. И подобна аргументация в цивилизования свят не важи!

Снимки на джипа на Емил Кременлиев (рег.номер С*9494**), направени непосредствено след дузината извършени от него нарушения.

    А най-тъжното е, когато прочетеш оправдания от сорта на: "Ами да, така е, но и другите нарушават закона, ама на тях никой нищо не им прави!"?!?!  Подобен начин на мислене е характерен за нашите географски ширини. Нищо ново. Остават само две неща - една осъществена и една неосъществена мечта!

    Има и нещо друго. Зад успехите на спортистите стои грижата на даден клуб, федерация, ДАМС, БОК и т.н. Срещу своя труд и успехи те получават определено материално възнаграждение, което е в зависимост от степента на постигнатото. Получават моралната подкрепа на своите фенове, признанието на правителство, президент... Така че дотук всичко е пито-платено.

    Защо тогава успехите на спортистите да се използват като своеобразни индулгенции. Нали не утре, а още днес, при сходен случай и друг спортист от световна величина би искал подобно опрощение. А в България от десетилетия класните спортисти са стотици. А какво ще кажат в случая алпинистите, шахматистите, щангистите, лекоатлетите, волейболистите и т.н

    Защо все още в България трябва да има и ПО-РАВНИ...

    Всеки има само по един живот. Загубиш ли го, втори дубъл няма... В случая с Максим и в редица други, допуснати от българското правосъдие през последните 18 години, човешкият живот е обезценен. Това унищожава и малкото останала вяра у хората, че правда може да има.  


P.S. Ще си позволя да вмъкна и цитат от днешна публикация на Мартин Карбовски в столичен ежедневник:
"И още един пример за "работеща телевизия". Въпросът е за кого работи един екип - за истината, за рейтинга или за някой, който се е "навил да дойде". Това са всички предавания, където с много уговорки гостува световният шампион по фигурно пързаляне Максим. Понякога се налага журналистите да правят компромиси само и само "интересните на деня" да ни гостуват. Но такова
 навеждане пред успехите и мъката на Шампиона
 скоро не е имало дори и пред всесилните политици у нас. Предаванията, в които гостува Максим (те си знаят имената), са типичен пример за това как сме склонни да фалшифицираме събитията, защото сме гузни хора. Гузни сме, защото няколко пъти в ефира прозвуча отвратителното убеждение на гилдията, "че понеже не можем да върнем мъртвите, защо трябва да наказваме живите". Никой не попита Максим нищо важно. Журналистите станаха хигиенисти на шампионския имидж. Само Крум Савов се държа нормално. И то с риск никога повече да не види интервю на тема "кънки".
 Сигурно рейтингите на предаванията с гост Максим са били добри. Рейтингът на панихидата на Петър Петров, убитото от Стависки момче в Сливен, беше нулев. Стависки внимателно избира къде да гостува.
 Някой топло финансира ходене до Москва, за да говори и с родителите на шампиона. А Сливен - където са родителите на Петър, беше по-близо. По-евтино щеше да ви излезе истината. Лъжата винаги излиза скъпо
 Особено фината лъжа как е разбит животът на един прекрасен човек и шампион. Особено поведението на медиите, когато става дума за ясен морален казус. Иначе шоуто "Не карам пил!" с участието на световния шампион продължава. Гледайте внимателно."

Както и новината, че за Мануела (момичето, което все още е в кома) започват да се събират средства.

The За равните, по-равните и Максим Стависки... by Ivo Mirchev, unless otherwise expressly stated, is licensed under a Creative Commons Attribution 2.5 Bulgaria License.

73 Responses to “За равните, по-равните и Максим Стависки...”