/Втора част/  /Трета част/  
Македоно-албанската граница...


Преминаваме я и попадаме в един друг свят... Неприветливи митничари, незнаещи капка английски. 
За сметка на това по изключително ловък начин успяха да приберат "бакшиш" от 3евро, към таксата за вход. След обясненията, които поисках, въпросният служител ръкомахаше хаотично, правейки се на приятно разсеян български катаджия.

Напускайки граничния пункт се сблъскваме с първата откровена албанска простотия - бункерите на Енвер Ходжа, предназначени да защитават страната от чужда инвазия.






Общо около 700 000, разположени като защитни линии, както и с функцията на противоатомни убежища тези железобетонни конструкции остават един от символите на следвоенното управление в тази държава.
За всеобщо удовлетворение днес те придобиват по-различна функционалност:


Албания е страна с интересна природа...


Планинският релеф и калпавите пътища правят достигането до Тирана истинско изпитание. На около 1500 метра надморска височина главният път е изключително тесен и разминаването на два автобуса (при липсата на мантинели) се превръща в тест за психиката на всеки шофьор. Естествено за маркировка и пътни знаци не смеем и да мечтаем. :)


На места албанските органи са взаимствали  опит от пистите във Формула 1...


Участъците със сравнително добър асфалт се редуват с... (видео)


Веднага прави впечатление - основно предпочитано возило в Албания са мерцедесите. Буквално всяка втора кола е с тази марка.
Първи пейзажи от Тирана...


Има дори и светофари. А пешеходните имат и жълта сигнализация.


Една гледка, позната и в България...


Наличието на отпочиващи в заведение чужденци е магнит за хлапета, продаващи всичко. От дъвки до цигари.


Меню в централно кафе в Тирана.

Единственият човек, разхождащ куче, който видяхме за два дни там.


След краткия ни престой в Истанбул и тоталното разочарование от туркините, бяхме приятно изненадани от албанките.


За разлика от мъжете (които по мои наблюдения са с доста нисък среден ръст и откровено немърливи към външния си вид) жените са стройни, приятно облечени, грижещи се за своята външност. И въпреки, че албанките са на светлинни години от българките, смело бих заключил, че мъжете им има на какво да се радват.


Настаняваме се в  Tirana International Hotel - най-високата сграда (14 етажа) в Тирана. Панорамната гледка е перфектна - вижда се площадът и основните сгради.



В първия момент възприех малко странно наименованието на този университет.


Въздухът е с някаква характерна миризма, силно напомняща кремиковско ухание...


Освен мерцедеси, могат да се срещнат и други превозни "средства"...






... за мое голямо учудване в столицата се оказаха доста популярни и... джиповете Хамър.


Локомотивите също са "последна дума на техниката"...


Пътните полицаи в общи линии са на нивото на българските от средата на  90-те. Регулировчиците повече объркваха движението, отколкото да внесат реално някакъв ред (видео).
Бях изненадан обаче при тази гледка - полицай съставя акт, за паркиран върху пешеходна пътека автомобил.


Един единствен път ни спря полицейски патрул и щом разбра, че сме българи, полицаят дружелюбно се усмихна и каза: "Давай, брато!" :)

Явно политиката на албанските власти е на сближаване на контролиращите органи с гражданството... както е видно и на тази снимка :)


/Следва продължание.../

6 Responses to “На IT изложение в... Албания! (Част I)”