Така изглежда входът на едно от най-големите IT изложения. Досега не бях присъствал на (откритото вчера) CeBIT eurasia.     Въпреки че изложението е за високи технологии, организаторите му имаха проблеми с "по-ниските" такива. :)     Снимката е направена пред основния вход, 10мин. преди откриването.     Официалното начало. Гост бе министърът на промишлеността на Турция, зорко охраняван от поне дузина гардове.     Час след официалното откриване имаше изложители, които тепърва изграждаха своя щанд...     Представени бяха някои интересни нови модели персонални компютри: Един интересен щанд... Самсунг с авангарден подход привличаха посетители... От Жилет показаха "високотехнологично бръснене" :)     Нещо, което в България е трудно да бъде видяно. Организаторите рекламираха CeBIT eurasia 2008 още преди да е стартирала версията от 2007г.. Истанбул... голям град, с някои типично балканско-ориенталски особености...     В този тунел, дълъг около 300-400 метра се продаваха колелета. Модели всякакви, цени - ниски. Портретът на Кемал Ататюрк е навсякъде, дори и в аптеките.     На площад Таксим раздаваха пакети с храна. Настана масов хаос, но изглежда всички желаещи се добраха до нея. А след тях останаха отпадъците от опаковки...     Много весело и явно характерно за този град е натискането на клаксона на автомобила. На светофар е безсмислено да следиш за зелено, водачът зад теб те подсеща предварително с два кратки клаксона. :)     Компромиси не се правят - използването им е масово и в пъти по-голяма интензивност, отколкото в София. Дори в района на болница, при изричен знак, забраняващ използването му, за около 30 секунди чух поне 5-6 клаксона. Това си мисля може да се случи само по нашите географски ширини.     Интересни хора са жителите на Истанбул. В 5:30 сутринта в тази кръчма нямаше свободни места. От всяка маса се чуваше основно пляскането на карти... За извънредни ситуации по улиците са поставени бронетранспортьори...     В ранните сутрешни часове на площад Таксим услугите си предлагаше и двойка травестити, която се оказа доста срамежлива. :)     Малко преди 6 сутринта бетоновоз шумно започна да изсипва товара си в централната част на града. Опитах да обясня на главния бригадир, че подобно нещо в голям европейски град е недопустимо, но той се оказа неразбиращ английски. По мръсотия си мисля, че Истанбул гордо може да се конкурира със София. Връщаме се към България. На границата чака полски автобус, пълен с туристи. А името на фирмата превозвач ме развесели - SOPOL :)     На българската граница ни посрещат десетки табели, които уведомяват (някак гордо) влизащите в страната, че от тук започва "EU". За съжаление добрият замисъл е опропастен от кофти изпълнение - околната обстановка прилича повече на място бомбардирано наскоро, отколкото на входа към най-мощната световна икономика...