April 28th, 2007 | 
Author: 
Жужа, гр. София, ЖК"Зона Б-18", втората пейка вляво...
Това е Мирена Цветанова Хлебарова, но всички я познават като Жужа. Родена е в Шумен, понастоящем обитава пейка в софийския квартал Зона Б-18. Вече почти 2 месеца тази пейка се е превърнала в неин дом. По националност е туркиня. Турското й име е Мюжгян. След 1990 г. решава да остане с българското си име (заради децата, както сама твърди).
Преди около 40 години Жужа е солистка на училищния и градския хор на Шумен. Печели конкурс в съревнование с още 120 кандидати. Забелязали таланта й от училищния съвет събират пари и я изпращат да учи във варненското музикално училище. След завършването му се връща в родния си град и започва работа в шуменския театър. Следват участия в музикална трупа към шуменското читалище. Още помни как на концерт в град Толбухин (сега Добрич) е излязла след Паша Христова и изпяла "Една българска роза".
Жужа има 3 деца. Не ги е виждала от години. Знае, че има и внуци, които не познава. Има зад гърба си два развода. Претендира, че е една от най-осведомените личности в квартала - чете по десетина вестници и списания на ден. И наистина - на пейката около нея, освен многото дрехи и храна, оставени от жителите на околните блокове, се намират и всякакви вестници.
През миналата година фармацевтка от района прибира нея и Марти (приятелят й от 18 години) във вилата си. Те получават подслон, като помагат за довършителните работи по сградата. Около Коледа екип на bTV я показва в новините. Фондация се заинтересува от съдбата на Жужа и Марти и им помага финансово. Според нея средствата са предоставени на съпруга на въпросната фармацевтка и от тях Жужа не вижда нито стотинка. Отнети са им дори дървата, донесени лично от човек на фондацията.
Днес Жужа е пак на улицата - с измръзнали от студа крака тя не може да се движи и по цял ден е седнала на тази пейка. Приятелят й Марти помага на търговците в близкия пазар за цветя и така изкарва по някой лев за храна. Цигарите не са проблем - в съседство до пейката на Жужа се намира къщата, в която преди години е живяла Цола Драгойчева, понастоящем сборище на наркомани и дребни наркопласьори.
Това е Жужа... Въпреки цигарите, тя все още е съхранила невероятния си глас и на няколко пъти успешно го демонстрира...
The Жужа, гр. София, ЖК"Зона Б-18", втората пейка вляво... by Ivo Mirchev, unless otherwise expressly stated, is licensed under a Creative Commons Attribution 2.5 Bulgaria License.
Posted in Без категория
i.
mnogo tajna istoriq
Igor Ivanov
Mladeji i devoiki, vmesto da ronite sylzi i prikazvate prazni prikazki za tragizmite v jiota, opitaite se da vzemete otnoshenie po problema i da svyrsite nesto polezno po vyprosa!!! samo da zaptam ... na kolko takiva hora shte namerili ili dali vyzmojnost da si zaslujat hliaba i da zarabotiat po niakoi lev pri vaz?
"Боже, колко мъка има по този ...
"Боже, колко мъка има по този свят, Боже!"... Някой биха казали колко шаблонно звучи, но едва ли си дават сметка какво всъщност притежават...Домът, онова толкова скъпо и съкровено място, в което винаги се завръщаш да дириш утеха, да си спомниш, да си вземеш, да оставиш...За тази сиротна жена, сякаш като Пепеляшка от приказката, в един момент магията се разваля и светът става по-различен. Илюзиите за едно по-красиво бъдеще са разрушени...
Просто, една сутрин се събуждаш, но не от кошмара, след който си отдъхваш, че е бил само сън... Събуждаш се от "Съня", от онзи пекрасен, вълшебен сън, в който си бил Някой, в който си бил обичан и си обичал, имал си дом и семейство, имал си мечти и надежди...В който си Живял! В който си Бил!
Тъжно е наистина да останеш бездомен и недраг, да няма кой да те стопли с една нежна ласка, да те погали с топли очи, да те накара да се усмихнеш с две блади думи, да те посрещне. Жално е, наистина, защото има много Жужи по света, които няма къде да отидат и търсят утеха само в спомените си, защото пейката кашонът, улицата не са Домът, а последният им шанс за оцеляване... Защото животът в крайна сметка напомня за себе си!
Може би понякога просто трябва да се борим за този СЪН, без който сме загубени!
"Човек се ражда в сън благословен
и в сън животът преминава.
.......................................
Не се събуждай! Тъжен е светът,
когато утрото настава."
Питам се, дали само в България ги има....
и защо, и тук в моята Родина да ги има?
хубаво
си направил, пич.
Имаш сърце.
Ех мъко, мъко!
Всякакви думи са излишни. Така се е объркало всичко в тази наша орисия.
Хората, "загубили" ...
Хората, "загубили" живота си по независещи от тях причини или решили да живеят по този начин има не само в България. Вчера даже срещнах поредния седящ на улицата и просещ. Запитах се аз, колко ли от минаващите покрай тях биха се спрели да поговорят и да чуят историята им. Понякога те имат нужда и от това.
Това, което малко ме позамисли в случая с Жужа е, къде са децата и? Да, тя знае, че има внуци, но те сигурно не и подозират, че имат баба.
Запазила българското си име "заради децата, както сама твърди".
Тук вече ми стана много много тъжно.
Благодаря за поста, Мирчев!
След такъв разказа аз лично се чувствам ....слаба и нищожна, защото не мога да помогна!.....
Ех Мирчев, Мирчев
Пак ме натъжи.
Толкова си добър в излагане на емоцията..
Благородно завиждам на момичето до теб.
Тя знае ли колко е богата щом те има?
@marty
:) Няма такова момиче... от известно време съм в творческа почивка и оползотворявам времето си в търсене на... но някак не намирам това, което искам...
Щом си толкова
мислещ и готин ще я намериш-
не може да е иначе.
ще видиш.
@marty
:)
Клара
Г-н Мирчев,
Харесват ми не само фотосите Ви, но и гражданската Ви позиция. Време е млади хора както професионалисти, така и със социална чувствителна като Вашата да вземат нещата в свои ръце. Желая Ви щастие и успех.
@Клара
Благодаря!:) Успешен ден!
Това, което видях и прочетох няма ...
Това , което видях и прочетох няма как да не ме натъжи .Чувствам се и някак отговорна , че живея в общество , където има такива като жужя , нуждаещи се от помощ.За съжаление се замислям по- глобално и си давам сметка , че въпреки всички достижения на човека и въпреки всички изпробвани форми на управление, нито една не успя да реши този проблем.Проблема с глада , бедноста , насилието и т.н..Остава наистина да се надявам по- скоро да се осъщедтви записаното в Библията обещание :Понеже, ето, създавам ново небе и нова земя; И предишните неща няма да се спомнят, Нито ще дойдат на ум.-Исая 65:17
Поздравявам те за позицията и за поста ти!
Познаваме се!!!
зНАМ Я!!!