17.03.2007г., село Соколица, Карловско.


И животът в това село не е от лесните - държавата отпуска на кметството 5000лв. годишно...


По-късно през деня първата "спирка" бе къщата на Иван Вазов в Сопот. И - о, изненада! Входната такса е само...

...след разговор със служителките на място разбрахме, че общината в град Сопот няма волята да увеличи входната такса. Комично - вече дори ползването на тоалетна е по-скъпо, отколкото посещение в къщата музей "Иван Вазов". Надявам се, че действията, които предприехме ще дадат нужния ефект и таксата ще бъде вдигната.


Един цитат накарал ме да се замисля относно половата дискриминация ;)


Метохът "Свети Спас". В храма на видно място е изложена ценовата листа за извършваните услуги.

Българската църква - най-голямото търговско дружество в България, най-големият собственик на имоти и единствената организация, която не декларира никъде приходите си.

Високо над метоха...


Следваща спирка музей "Васил Левски" - Карлово. Прекрасно местенце. Група туристи на преклонна възраст режеха клонки от този храст (в близък план), друга пък директно си изкорени едно...

Служителка на музея неколкократно ги моли да не го правят...но какво по-добро място да покажем, че сме българи от музея на Васил Левски?

Други видни българи следват модата на "новоизпечения капиталист" и си правят интересен PR пак на гърба на Апостола. В музея има три чешми - една стара...

може би от преди 30-40г. поне (без надписи) и две нови, със специални места за видните дарители:








Винаги съм си мислел, че ако имаш желанието да дариш средства, да съградиш нещо (както в случая с тези чешми), ако чувстваш духовната потребност - то е редно да го направиш анонимно, за собствено удовлетворение. Така е истинско. Но в зората на ранния капитализъм в България евтиният PR е на мода и изглежда обществото ни трябва да мине и през това - бизнесмени, които по съмнителен начин натрупаха своите капитали да използват така Апостола...

...не искам да забравям и параклиса - и там - фирми дарителки.


Отново в Карлово...по пътя за водопада общината е поставила табели указващи наличието на пешеходна зона. В разстояние на около 800 метра има 6-8 подобни табели.


За 15 минути видях поне 10 коли да нарушават пешеходата зона. Майки с колички се отклоняваха, за да дадат път на автомобилите като този:


Добрият маркетинг продава добре :)


Неуместен нацистки надпис в родния град на Левски.

Паметник и на жертвите на политическо насилие след 09.09.1944г.


Центърът на Карлово сега е разкопан и кипи усилена работа по схемата: Един работи, втори го надзирава, а останалите четирима (резерви) пият бира "Ариана".


Вече сме в Калофер. В централната част доста сгради са запазили своя автентичен вид. Дори банка ДСК не бърза да се раздели със славното си минало :)


Монументът на Христо Ботев. Зареждащо място. Около 20мин. бяхме единствените му посетители. В един момент се появява хлапе на около 7г. Дружески се запознаваме и го питам кой е този мъж? Хлапето ми отговаря - Иван Вазов. Не, казвам аз, това е Христо Ботев, приятел на Васил Левски. Хлапето ме гледа умислено. От кой отбор си? - питам аз. От Левски. - Ами тогава сигурно знаеш кой е Васил Левски... Отчаянието ми достигна връхна точка, когато момченцето съвсем добронамерено ми обясни, че Ботев е написал "Под игото". След няколко минути дойде и таткото и тръгнаха надолу по стълбите без да му каже и дума за големият горд мъж...


И за да завърша с позитивна нотка - на паметника имаше само един венец. Почувствах се добре - произходът му бе от гр. Кърджали...

8 Responses to “При Великите българи...”