На 5 и 6 май бяхме в Босна и Херцеговина. Първо в Сараево, а след това в Сребреница. Реших да споделя малко от това, което видях - първо изложба в Сараево, а после и на място в Сребреница.

Изложбата в Сараево бе непосредствено до католическия храм. На тази снимка са роднини на убити, които са разбрали за нов открит масов гроб и хаотично всички започват да копаят, за да търсят изгубените си близки...

Сбирки на части от скелети. Събирането им е затруднено, тъй като при клането останките умишлено са разпръснати в различни масови гробове. Селекцията се извършва по ДНК.

Възрастна жена от Сребреница, на която взимат ДНК за откриване на нейните близки.

Така са били вързвани, преди разстрела...

Изглед от Сребреница.

Снимки на малка част от избитите...

Графити на войниците от холандската военна част, базирана в Сребреница. Въпреки, че са под името на ООН, холандците не успяват да предотвратят клането...

Вече сме на мемориала, близо до Сребреница.

Сградата, в която е бил настанен контингентът на ООН.

И рисунките на холандските войници. Някои са направени в дните на масовото клане...

Събота и неделя бях отново в Белоградчик. Любим град с много приятни хора и големи приятели.

Рано сутринта с малкия ми син (почти на 3) се разхождахме из крепостта, а после слязохме и в града. Спряхме се пред може би единствената вестникарска будка. Първо потърсих в-к Капитал, но около 70-годишният дядо ми обясни, че получава само един брой и вече са го купили. Извини се и показа няколко книжки за малкия, които в крайна сметка не харесахме (поради отсъствието на Мики Маус на тях :) ). Поговорихме малко с нашия възрастен продавач на вестници, той се позабавлява с малкия Мартин… Както и да е – купих си „Преса“ и „Труд“ за 1,40лв., платих с 2лв., пожелах лек ден и си тръгнах, без да дочакам ресто. Дядо Милчо ни догони с 60 стотинки в ръка – „Рестото Ви, господине!“. Отказах да го взема и благодарих, но човекът бе настоятелен. Накрая каза: „Моля Ви, вземете ги, не съм свикнал така!“.

Почувствах се гадно – дядо Милчо явно бе приел тези 60 стотинки като обида или не знам… Взех стотинките, пожелахме си лек ден и тръгнахме с Марти към детските колички на площада.

В интересен свят живеем. Средностатистически софийски сервитьор ще се нацупи за бакшиш под 3-4 лв.... А дядо Милчо от Белоградчик не приема 60 стотинки, защото „не бил свикнал така“. Малко допълнение – от малкото прекарано време със симпатичния дядо останах с впечатление за доста интелигентен човек, за който последното, което мога да кажа, е че, е обикновен продавач на вестници. Докато в масовия случай за средностатистическия софийски сервитьор са важни бакшишът и възможностите да пооткрадне нещо от собственика на заведението, в което работи. Та… В интересен свят живеем – дядо Милчо втори ден не ми излиза от главата. Ежедневието на големия град ни променя и понякога губим ясна представа за реалността.

Аз скоро пак ще бъда в Белоградчик и се надявам отново да си купя вестник от дядо Милчо. Но този път ще си взема рестото и надявам се ще можем да поговорим повече, на чаша кафе, може би... :)

Цялата паплач от сдружения, фондации, партийки и съюзи се опита да се възползва от провеждащите се протести. Позабравените и едва вегетиращи организации видяха своя звезден час и една след друга се изредиха в опитите за оцеляване и евентуално възраждане, яхнали вълната на народно недоволство. :) Този е поредният. Наблюдавайки ги през годините не мога да се сетя за някой, който е изиграл кой знае каква роля за формиране на гражданско общество у нас. Дори заслугата им за сегашните протести е нулева. За сметка на това опитите да се възползват максимално от ситуацията са на ръба на унижението и за самите тях... :)

В НАП няма грешки, само тук там куриози. Националната ни агенция по приходите пуска нова версия на собствен софтуерен продукт. За радост на по-авангардно мислещите клиенти на агенцията е изречението "Тествано на Windows 8." А работи ли с него, съвместимо ли е, безпроблемна ли е работата не е съвсем ясно. Ясното е само, че е тествано... :) Да заповядат оптимистите и ентусиастите! :)

Когато през 2007 г. ни приеха в ЕС, аз като оптимист-утопист бях убеден, че страната и обществото ни рязко ще тръгнат нагоре. Хората ще започнат да гледат по друг начин на прословутите „европейски ценности“, ще станем по-добри, по-възпитани и децата ни ще живеят в по-добри времена... Мен утопичният оптимизъм още не ме е напуснал, но вече силно губя вяра, че това пост ориенталско общество има шанс в идните години да направи нещо добро със себе си.

Не ме е налегнал песимизъм, но какви са фактите? – Политическите партии се изродиха в параикономически структури (последното, което правят е истинска политика), умните и можещи хора продължават масово да напускат България (над 50% от младите лекари след завършване заминават за чужбина), управляващите ни са или безгласни усмихващи се човечета или мутри, институциите съвсем прогниха (понятието „съд“ практически не съществува, а полицията се използва в полза на управляващите“)...

Едно от малкото хубави неща бе забраната за пушене, приета с голям зор и натиск от ЕС. Сега и нея мислят да я преразглеждат, след мощното лобиране на дистрибуторите на тютюн и псевдо асоциациите на ресторантьори, барчета, фолк клубове и други перачници на престъпни пари.

Бай ти Ганя трудно ще го научиш да не си хвърля фаса или салфетката през прозореца на автомобила, още по-трудно ще го накараш да спре да блъска гюбеци из чалга клубовете, но поне можем да използваме все още живия мит за „европейските ценности“ и да направим всичко възможно забраната за тютюнопушене на обществени места да не бъде премахната.

Подпиши се в в гражданската петиция срещу връщането на дима в заведенията.

С вял старт и стандартните за такъв протест особености започна доматената канонада. Е, канонада точно нямаше, но някакви откровени перковци се опитаха да "яхнат" недоволството. Повечето хора стояха и наблюдаваха, а на полицаите бе скучно. Може би най-точното определение за това, което се случи тази вечер е - Доматен протест на милиционерите, които в началото бяха повече от фейсбук ентусиастите. После се появиха по малко от крайно левите, разни пенсионери с истерични викове... Аз моят си домат не го хвърлих, оставих го  над лозунга "Управлява ни мафия". Тъжно, защото се превърнах във втора жертва на протеста (след Босия, разбира се) - уцелиха ме с домат в гърба, та се наложи Андрей спешно да вади мокрите кърпички... :) Няколко минути по-късно нечий хвърлен домат се пръсна във въздуха и посипа и протестиращи и журналисти със свеж червен сок...

Нормално за първо подобно събиране нямаше мощна вълна на недоволство, нямаше я и агитката на ЦСКА от сектор "Г", която само част по-рано викаше на стадион "Васил Левски" - "Бойко Борисов педе***т" и "Бойко, ку**о!"...

Разликата между днешния ден и 2009 г. например е, че го няма онзи комфорт на ГЕРБ, който ги успокояваше и позволи да се олеят тотално в политически, икономически и обществен план.

И все пак - димящите протестиращи преди дни бяха повече...

Пътувате си от Гоце Делчев към Доспат и изведнъж - изненада, надпис от камъни до пътя! ГЕРБ били пътят към Европа - някои примитивни форми за агитация/благодарност към властта/или обикновена глупост. Автор на творението е някой си Махмуд Янузов, козар... А вдъхновението дошло след среща с премиера... Интересно ми е какъв надпис ще сложи, след като се срещне с вицепремиера Цветанов?!?! :)

Това й харесвам на България - винаги има с какво да те изненада. Често можеш да станеш свидетел на изключително оригинални решения, резултат на гениалния БГ ум, уникален в световен мащаб... :))))