Търсене
Всички публикации

Денят на ОСТАВКАТА

Не съм щастлив от оставката. Търпяхме ги 14 месеца. Обществото ни се раздели на три – тези, които цяло лято бяха пред МС и НС, апатичните, които обясняваха, че това не ги касае и тези, които питаха “Ама кой ше дойде?”. Тази власт бе толкова вредна, че дори апатичните започнаха да мрънкат, а тези с въпроса “Ама кой ше дойде?” се обърнаха срещу БСП и ко. Демонстрираната от тях наглост и безкруполност означава, че в България все още има хора, които могат да си правят каквото поискат безнаказано. И докато тези три групи не бъдат обединени в една ще е така. Сега ще дойде Боко, ще драсне една коалиция с РБ. Реформаторите ще се изпокарат за влияние и постове, ние пак ще излезем на площада и отново се връщаме в изходна позиция. И така докато разберат, че НИЕ никога повече няма да им позволим да мародерстват 14 месеца, а след подобен политически гаф трябва да подадат #ОСТАВКА веднага! Иначе ще си играем още дълго време на гражданско общество, протестиращи, полицаи и сестри Галеви…

В Бобов дол по избори (и в магазина на Ковачки)

25 май 2014 г. Със Свилен сме наблюдатели в скандалния Бобов дол.Около секциите е спокойно, хората гласуват не на групи и с автобуси, а един по един. Само преди дни е гръмнал скандалният репортаж на Вероника Димитрова в Нова телевизия с натиска върху миньорите да дадат гласа си за БСП, за да получат заплати. След като мениджъри в минното дружество на Ковачки са заснети със скрита камера тече и наказателна акция срещу работниците на Ковачки. Всички те получават ваучери за храна, с които могат да пазаруват в един единствен магазин – този на собственика на мините. Скандалът със скритата камера изпразва всички рафтове в супермаркета. 150 човека чакат на опашка за последното останало олио и месо. Ако не използват ваучерите си ги губят…

 

Bobov_dol (1) Bobov_dol (2) Bobov_dol (3) Bobov_dol (4) Bobov_dol (5) Bobov_dol (6) Bobov_dol (7) Bobov_dol (8) Bobov_dol (9) Bobov_dol (10) Bobov_dol (11)

 

Погромът на БСП…

Много познати ме питат защо излъчвам видимо задоволство от погрома на БСП?  Ами мисля е ясно – БСП се провали за пореден път. Една изгубена година, със слабо правителство, безличен премиер, с нулева мисъл за реформи. Единственото, в което БСП се справи е да сложи свои хора навсякъде, където можа. И ефектът от това е трагичен. На изборите през 2013 г. много хора гласуваха за БСП само, за да не дойдат отново ГЕРБ на власт. Е, първата година управление на БСП бе в пъти по-лоша от тази на ББ. Тези, които тогава гласуваха за БСП доволни ли са сега? Едва ли… За себе си аз не виждам адекватно политическо представителство в момента. Но това е изборът, направен от всички нас. И това, което отлично знам е, че ГЕРБ с евентуална подкрепа на РБ ще се справи много по-добре от всякакво корпоративно правителство на БСП. За съжаление са такива реалностите. Политическите идеи и проекти, които ми харесват (като ДЕОС \ DEOSили MoveBG – Новият път за нас, българите) трудно се разбират от мнозинството българи. Не съм оптимист скоро това да се промени… Не искам да ме управлява нито ГЕРБ, нито проектът за политическо оцеляване наречен “Реформаторски блок”, но на този етап разбиранията на обществото ни са такива…

Моите три прости причини да гласувам…

Моите три прости причини да гласувам:

Обещай, че ще гласуваш

1. Винаги съм гласувал.
2. Все още вярвам в българите.
3. Мисля да живея в България и докато мога ще правя всичко по силите си страната ни да върви напред.

Още нЕкои аргументи:

- Ще гласувам, защото България е в уникалната и абсурдна ситуация на страна член на ЕС, която с поведението си показва, че не иска да е част от този съюз.
- Гласувайки, ще огранича възможността на “големите партии” да вземат своето с твърдия си електорат, разчитайки на отвратените от политиката избиратели.
- Ще гласувам, защото вярвам, че с Евразия можем да правим добър бизнес, но не мисля, че в политически и обществен план нашето място е там.
- Ще гласувам, защото осъзнах грешката да мисля, че след приемането ни в ЕС през 2007 г. нещата ще вървят във вярната посока и са необратими.
- Ще гласувам, защото не мога да си позволя лукса да не го направя – гражданското ни общество е крехко срещу незаинтересуваността на голяма част от българите…
- Ще гласувам, въпреки че десните партии в България показаха уникална незрялост, обединявайки се в проект на политическото оцеляване.
- Ще гласувам, за да увлека около себе си познати и приятели, които се колебаят дали да го направят.
- Ще гласувам, защото изразяването на моя вот е силен аргумент в условията на българския тип демокрация.
- Ще гласувам, защото не харесвам Новата политика на Новите политици, която ни се налага.
- Ще гласувам, защото не искам България да е нечий Троянски кон.
- Ще гласувам, защото Лято 2013 за мен бе стотици часове на протести пред някой, чиято единствена цел е да задържи властта на всяка цена.
- Ще гласувам, защото не намирам за нормално един икономически кръг да задава тона на цялата държава.
- Ще гласувам, защото в противен случай няма да мога да дам разумни аргументи на онези българи в чужбина (които всички твърдим, че искаме да се върнат) да помислят за връщане в България.
- Ще гласувам, защото искам представленията на Камен Донев да бъдат приемани като развеселяване за нашето минало, а не като тъжна диагноза на действителността.
- Ще гласувам напук на тези, които с политиката си целят избирателната активност да бъде ниска.
- Ще гласувам, защото не искам премиер, който за първата четвърт от своя мандат не е посетил официално нито една западна страна.
- Ще гласувам, защото не искам държавата да се управлява от хора с публично известни връзки с престъпния свят.
- Ще гласувам, защото не искам България да бъде поставена в силна зависимост от друга държава, с почти нулеви демократични ценности и милитаристично настроен вожд.
- Гласувайки за пореден път ще зарадвам членовете на моята избирателна секция в София, които са свикнали при всички избори рано сутрин аз да съм първия гласувал. :)

За една счупена чистачка…

Благодарение на двама упорити младежи и предаването “Господари на ефира” придоби гласност скандалният пример за полицейски произвол в едно от софийските РПУ. Неадекватната ни полиция и още по-неадекватните й началници не са новина за никой. Реакциите на този случай, обаче, са забележителни. За съжаление у повечето от нас не възникват правилните въпроси – къде сгрешихме, за да стигнем дотук като общество и какво куца в МВР, та са възможни подобни издевателства. Вместо това, хора от системата питат дали младежите са счупили чистачката? Това ли е важното – дали момче и момиче са счупили задната чистачка на полицейски автомобил? Или това, че група полицаи, барабар с техния шеф, са готови да изфабрикуват доказателства, за да обвинят някой, освен в счупване на полицейската чистачка и в оказване на съпротива на служител на МВР и… скъсване на полицейската му униформа? Защо винаги в безпомощността си посредствените задават грешните въпроси? Когато ранобудните снимаха проф. Драганов пиян, в СУ имаше масово възмущение за действията на студентите, вместо някои да се запитат – нормално ли е професор в извънработно време да се въргаля из аудиториите на Ректората?

Масово наблюдавам същите реакции и в момента. По полицейски елементарно сравняваме счупена чистачка (не е ясно дали са я счупили те, поне никой не ги е видял да го правят) и фалшивото обвинение на полицаите в РПУ… Счупената чистачка е нещо дребно (дори да са те), но полицейският произвол не е. И докато разсъждаваме по този начин, ще сме на това дередже – и ние, и “полицията” ни…

Няма държава, в която цветът на нацията да е в националната полиция, но всяка професия трябва да бъде уважавана. А за да бъде уважаван българският полицай, той трябва да свикне да се държи като колегите си в “белите страни”, иначе ще продължава традицията – най-популярните вицове да са за представителите на МВР. Това МВР, което не спазва собствените си правила. За да имам аз респект от полицията, е нужно тя да бъде перфектна в спазването на законите. А в България е точно обратното. И вместо да вникнем в истинския проблем, някои питат: “Ама те ли счупиха чистачката?” И докато се питаме кой е счупил чистачката, а не “Защо полицията ни е на това жалко дередже?” ще е така…

P.S. Преди години имах сходен случай, без да се стига до арести. Случай, в който един полицейски патрул реши да си измисли, че съм минал “на червено”. Повече информация тук.

Галерия
img_2434 cska-sofia-styaua-bucurest-93 img_2422 dsc09343 img_1106 bulgaria-poland-2012-69 dsc09428 img_0800