Търсене
Всички публикации

Нашата академия

Сред водещите новини на всички телевизии тези дни е случващото се в Свищов. Причината –  страхът да се изпусне кокалът. Статуквото, сянката на страха, незаинтересоваността на голяма част от студентите и абдикацията на държавата и институциите вредят на Академията, която завърших преди повече от 10 години. Тогава си мислех, че по-вреден за вуза ректор от Нено Павлов не може да има. Е, Величко Адамов достигна ниво, за което не съм вярвал, че е възможно да съществува в българско висше училище!

Самият Адамов, разбира се, не е основният проблем. При силна академична общност селско-тарикатските номера на някой повярвал си комбинативен тип, нямаше начин да минат. Академична общност обаче няма. Както в една държава, в която липсва гражданско общество, така и в Стопанска академия  липсва онази искра сред студентите, която да събуди естествения стремеж на младите хора да се борят с всяка несправедливост. Но дори и да има една малка искрица, която мобилизира малка група от хора, мощният юмрук на феодалната структура се стоварва върху тях. Това се случи на протестите през 2013 г., това се случва и днес в Свищов.

В Стопанска академия в момента има няколко групи – силно финансово зависими служители, работещи под постоянен страх от разправа и липсата на алтернатива в малкия град, студенти, които в голямата си част се вълнуват от чалга изпълнители, ланци и хороскопа във вестника, купуващи смартфони за по 2 000 лв., които ползват единствено, за да поставят вечер на масата. Последната и най-малобройна група е на тези, които са изгубили всякаква надежда, че в Свищов може да се възстанови нормалността.

В комуникацията си с приятели, завършили в Свищов, чувам само едно – няма смисъл да се занимаваме с Академията, защото ректорът на Красьо Черния  я опропасти и връщане назад няма. Имам колеги, които от 2004 г. не са се връщали в Свищов. Градът бе жив и пълен със студенти, а този ректор още не бе дошъл на власт. Блоковете в Студентски град бяха пълни, трудно бе да ползваш общежитие. Днес блоковете са затворени, не функционират, а пейзажът около тях напомня много на градчето, до което е построена АЕЦ “Чернобил” – Припять. Хората, с които говоря, са убедени, че Величко Адамов и корупционните кръгове около него няма да позволят някой да им отнеме хранилката, което в близките десет години ще довърши окончателно Академията. Не искам да го вярвам, защото това е вузът, който завърших. Същото училище днес се опропастява от морално деградирали хора, замесени в мръсни сделки, пране на пари, фалшификации и куп нарушения, за които, ако бяха се случили в нормална държава, отдавна щяха да са в затвора.

Ако в България имаше институции, съд, полиция, прокуратура, свищовският Остап Бендер отдавна щеше да е в учебниците по криминалистика. Но не – той не само е на върха и определя съдбата на хиляди, но и използва умело апарата си от зависими преподаватели, за да постига целите си.

Продължавам да вярвам, че това може да се промени, но не виждам решение с използването на демократичния инструментариум, превърнал се в отлично оръжие за окупиралите Стопанска академия. Разпадът й ще е тъжен край, който ще преживеем, но някои явно не си дават сметка, че убиват водещия (някога) икономически ВУЗ.

За да не чуете рано сутрин „Отваряй! Полиция!“

Рано сутринта полиция нахълтва в дома ви. Изземва лаптопи, таблети, смартфони. Казват ви, че сте комуникирали с организирана престъпнагрупа, източила множество кредитни карти във Франция. Вие няматепредстава какво искат от вас, но за всичко си има обяснение.

Това се случило на 21 април в 7 сутринта в столичния квартал “Света Троица”. Неочакваните гости будят семейство Христови, които не подозират нищо. Случаят бе показан по Нова телевизия.

Заради един IP адрес

Използвайки ежедневно интернет, всеки от нас има уникален адрес – IP номер. Особеното е, че може да отговаряме на този IP номер с години, но е възможно в рамките на ден той да се промени няколко пъти. IP адресът се използва, за да ви “намират” потоците с информация в интернет. В случая френските власти са предоставили на българските IP адрес, от който е комуникирано с предполагаемите престъпници във Франция.

Българските власти локализират физическия адрес, като се обръщат към интернет доставчика ви и той им предоставя информация кой е реалният ползвател на всяко IP – с имена, телефони, квартал, улица, номер, апартамент. Съхраняването на тази информация от интернет доставчиците предизвиква много обществени полемики като само преди месец Конституционният съд обяви съхранението на трафични данни за незаконно.

Получили точния физически адрес на IP-то, от което е комуникирано с въпросната престъпна група, за българските власти остава да проверят адреса. Тук идва и особеният момент, тъй като живеещото на адреса семейство няма нищо общо с фалшификатори на кредитни карти.

Защо възниква подобна грешка и застраховани ли сме от такава?

Сценарий 1: Интернет доставчикът предоставя грешна информация на властите. Проблемът е, че един клиент може да използва ежедневно различни IP адреси. Днес е с един, утре с него е съседът му, а вдругиден – човек от съседен квартал или дори град. Това е особеност на технологията и изборът е на интернет доставчика. Често срещана практика в България е много клиенти да използват един и същи IP адрес. Въпреки това, доставчикът би трябвало да знае и да може да определи кой от клиентите му какво IP използва.

Сценарий 2: Развитието на технологиите води до почти пълно използване на безжичен интернет. Обикновено всеки има в дома си рутер, който осигурява интернет свързаност на всички устройства. Често потребителите премахват или използват лесна за разбиване парола на рутера. В почти всеки жилищен блок може да се открие безжична мрежа без парола, към която може да се свърже всеки. Така ние рискуваме някой с престъпни намерения да използва собствената ни Wi Fi мрежа, без да разберем, поне до момента, когато полицията позвъни на вратата ни.

Сценарий 3: Компютърът на клиента е бил заразен със зловреден софтуер, чрез който престъпната банда е получила достъп до ресурсите му. Обикновено потребителите пренебрегват опасността от пробив в сигурността на домашния си компютър, лаптоп или таблет. Липсата на антивирусен софтуер или необновяването на операционната система улеснява хакерите за придобиване на контрол върху компютъра на нищо неподозиращия потребител.

Сценарий 4: В мрежата на доставчика се е получило дублиране на IP адрес, вследствие на което, вместо в дома на престъпника, полицаите са обискирали къщата на невинно семейство. Подобни проблеми не са толкова редки за българските провайдери и затова е възможно някой друг да използва IP, което е свързано с вас.

Случилото се със семейство Христови не е прецедент.

Липсата на прецизност от властите при подобни проверки, хаосът при част от интернет доставчиците и слабата защита на безжичните мрежи е предпоставка за това. От друга страна престъпната група, която източва кредитни карти, със сигурност познава технологията на интернет комуникацията, която прави проследяването, ако не невъзможно, то поне изключително трудно.

Изводите за интернет потребителите: винаги използвайте парола за безжичните си мрежи, по възможност различна от “123456” или “password”; не предоставяйте паролата си на хора, които не познавате добре; променяйте паролата си поне през няколко месеца; инсталирайте последните обновления на операционната си система; използвайте антивирусен софтуер; не отваряйте файлове, получени чрез електронната поща от непознати.

Текстът е написан за clubZ: http://clubz.bg/19074-za_da_na_chuete_rano_sutrin_%E2%80%9Eotvarqj_policiq%E2%80%9C

Да си направим сами табела с адрес на имота

Всеки новодомец се сблъсква с невъзможността къщата или кооперацията му да бъдат открити поради липса на адресни табели, освен ако не живее в центъра на София. Обикновено проблем с намирането на новия ви адрес имат такситата, разносвачите на храна за вкъщи, куриерите, приятели и познати. Решението на този проблем е лесно – изработвате сами указателната табела. Има стандарт, приет от общината за шрифт, цвят и транслитерация, който е добре да се спази.

Така изглежда табела с пълен адрес:

Табела за адрес

 

 

 

 

 

 

 

Размери на табелата:

tabela1

 

 

 

 

 

 

 

Ето и линк към файл с предварително изготвена табела, с реални размери, на която е нужно единствено да се смени текстът: ТАБЕЛА

Ако нямате инсталиран Corel Draw можете спокойно с този файл да отидете до произволна рекламна агенция. Там единствено ще промените текста и ще ви изработят самата табела.

Табела адрес София

Ето го и резултата:

Монтаж табела адрес София

Довиждане, Съюз на българските журналисти!

Около 5 години бях член на СБЖ. След последното ОС, на което бе избрано ново ръководство реших, че не мога да бъда част от тази организация. Ето и мотивите:

Съюз на българските журналисти

 

 

Избори в Долни Цибър

            Пети октомври, неделя, 2014 г. Изборен ден. С Ясен и Любо сме в Лом и тръгваме към Долни Цибър. Това е селото, в което само преди дни е имало сблъсъци между жителите му и служителите на регионална охранителна фирма. Предварителната ни информация бе за купен вот, разпределен по равно между ДПС и ББЦ. Когато пристигнахме, видяхме едно село с постройки от 80-те години и почти пълна липса на автомобили. Долни Цибър има около 1500 жители, от които 1300 са избиратели. Почти всички са от ромски произход. В голямата си част младите са в чужбина.

            В училището, където са разположени двете избирателни секции ни посреща кметът (с 5-6 мандата зад гърба) и двайсетина господа. Знаехме предварително, че гласовете са разпределени, но попитахме как върви изборният ден. Никак – отговориха ни, тук никой не гласува. Протестираме… И наистина – поради липсата на подкрепа от институциите след стрелбата по жители на селото преди дни, всички са обявили, че няма да гласуват за никоя партия.

            Влизаме в първата секция – урната празна, цялата СИК скучае – избиратели липсват, не гласуват и членовете на комисията. Оплакват се, че охранителната фирма на ТИМ ги малтретира редовно, а никой не ги защитава. Имат 56 студенти, 24 висшисти само от тази година, а 50% са със средно образование. Работа няма. В училището учениците са цигани. Децата, без изключение, са записани и го посещават редовно. Да, ама урната е празна, а членовете на СИК – горди, че никой в селото не гласува.

            Влизаме във втората секция – там половината ѝ членове са от Вълчедръм. Те са гласували, в урната се виждат четири бюлетини. Не им се говори, притесняват се.

            Наближава 15:00 часа. Някакъв кандидат-депутат звъни на кмета притеснен от нулевата активност пред урните. Кметът е категоричен: Няма да гласувам!…

            Постояхме около час, не видяхме нито един избирател да се запътва към секциите, явно никой не смееше да пристъпи общото решение за негласуване. Тръгнахме си, разминавайки се с  циганско погребение – ковчегът в ремарке, наобиколен от петдесетина опечалени…

 

Галерия
Строежът на язовир Цанков камък dsc09432 kulinaria_glaven_gotvach-11 ikea-otkrivane-otvariane-sofia-26 magistrala-hemus-pojar-29 protest_orlov_most-84 img_2062 img_2679