Търсене
Всички публикации

Румъния и България през последните години

655-402-rumynski-vestnik-bylgariia-ne-pozvoliava-izuchavaneto-na-rumynski-kato-majchin– В началото на кризата Румъния бе пред фалит. Изтегли голям външен заем, подписа предпазно споразумение с МВФ, стартира реформи в съдебната система, икономиката, финансите (вдигна ДДС от 19% на 24%).
– В началото на кризата България бе в добра форма, с пренебрежим външен дълг и данъчна политика сходна с тази в Румъния. С претенции за съдебна реформа, списък с реформи за осъществяване и по-конкурентна икономика.
– 2016 г. Румъния драстично сваля данъците (ДДС е вече 20%, а от 2018 г. 18%. Някои стоки са с ДДС между 5-9%), регистрира два пъти по-голям ръст на БВП от България и един от най-високите в ЕС. Работещата съдебна система вкара дузина министри и други високопоставени политици в затвора. Румъния задоволява 100% от нуждите си от природен газ и петрол и изнася активно, благодарение на политиката си за разработване на собствени находища. Румънският премиер подава оставка след протести на граждани с думите “Аз срещу гражданите си не мога да тръгна”.
– 2016 г. България въвежда нови данъци и увеличава акцизи, винетки… Съдебната система не работи, няма нито един осъден политик, но пък има “доказано невинни” като Софиянски, Хр. Бисеров, Масларова. България е силно зависима от вноса на природен газ, а в цените на горивата съществува картел, облагодетелстващ най-големия производител. Дългът на България е на най-високите си нива от над 10 години. Реформи през последните 12 години реално не са осъществени. Институциите не функционират, корупционните практики са на безпрецедентни нива. Почти всички медии са подчинени на олигархични кръгове, от които в силна зависимост е и самият премиер.

Въпреки всичко това премиерът ни обяснява “Изпреварили сме Румъния във всяко отношение”.

И накрая за винетката – в Румъния е електронна от 5 години, в България ще е електронна след поне 3 години.

Защо електронното гласуване?

12053113_10206649150620569_1448723351_nЧаст съм от инициативния комитет “Гласувай без граници”, представляван от Мануела Малеева и подкрепящ въвеждането на електронно гласуване в България на предстоящия на 25 октомври референдум.

Факт е, че електронното гласуване е достъпно, лесно и бързо от всяка точка, без значение дали сме в България или в която и да е страна по света. Не се губи време за пътуване до секции и чакане на опашки пред тях.

Електронното гласуване повишава избирателната активност, включвайки лесно много повече избиратели в гласуването на избори и референдуми, пред които сега има бариери  – живеещите извън страната и хората с увреждания. Няма българско семейство без близки зад граница, а те по Конституция имат право да участват във формирането на националните решения. Днес около 1,5 млн. български граждани живеят извън страната, като над 900 000 от тях са право на глас. За 2014 г. те са „инвестирали“ 1 милиард и 720 милиона лева в българската икономика (данните са на Световната банка). Българската диаспора не е концентрирана географски, а е много разпръсната и електронният вот ще даде незаменима възможност за участие в избори и референдуми.

Огромно предимство на електронното гласуване е сигурността. При него не съществуват недействителни бюлетини. При традиционното те са сериозен проблем за целия процес. Например през 2014 г. на изборите за парламент са отчетени средно за страната над 6% недействителни гласове. При  електронното имаме много по-сигурно отчитане и преброяване на гласовете. Когато един вот бъде подаден, той бива автоматично отнесен към кандидатите или партията, които са го получили. Няма възможност за ръчно манипулиране на резултатите или грешка при преброяването.

Нещо повече – гласовете и преференциите се отчитат коректно – не зависят от броенето на понякога корумпирани изборни комисии и допускането на човешки грешки. Въвеждането на електронно гласуване може да позволи прагът на преференциите да стане нулев, защото ще може да се отчита лесно и бързо. Друга важна възможност е предотвратяване фалшификацията на изборни протоколи, която е една от най-честите изборни измами в досегашната практика. В продължение на 25 години се нагледахме на сбъркани при броене бюлетини, фалшифицирани изборни протоколи, депутати, които разнасят чували с бюлетини, на изчезнали книжа и много други случаи на грубо нарушаване на изборния процес.

Електронното гласуване ще ограничи до здравословни за обществото граници контролирания и корпоративния вот. Причината за това – дава се възможност 900 000 българи в чужбина да упражнят своя вот, а гласуването става значително по-достъпно за младите хора и хората с увреждания. Невъзможно е да се контролират почти милион гласа зад граница, а това оскъпява неимоверно тези, които купуват гласове в България.

И още нещо! Технологията на електронния вот позволява преди деня на хартиеното гласуване, избирателят да гласува електронно и ако иска да промени гласа си отново по електронен път, ако е гласувал под натиск или е упражнена някаква принуда върху него – така тайната на вота и свободното му упражняване е в ръцете на избирателя. Т.е. избирателят има право да гласува неограничен брой пъти, като единствено последният вот се счита за валиден.

За да може целият процес да бъде прозрачен, за да се даде възможност да се одитира от български и международни експерти, ще настояваме софтуерът на системата за електронно гласуване да е с отворен код. Това означава, че всеки, който има компетентност, може да даде мнение за сигурността – това е обществен контрол. Системата може да се следи и контролира от много страни, докато 12 000 секции не могат да бъдат покрити от физическия контрол на застъпници и наблюдатели.Електронното гласуване гарантира стабилен граждански надзор, но не в секциите, а на ниво създаване на софтуерния продукт и функционирането му. Там ще бъдат разположени наблюдателите-експерти от партиите и гражданските организации.

Огромното предимство на електронния вот е гарантирането на неговата анонимност. Технологията на работа е като при оценяването на кандидатстудентски изпит: името ви е в един плик, а работата – в друг,  и оценителят не знае кой сте. Така и електронната система може да знае, че сте гласували, но другите нейни сегменти, които броят гласовете – не знаят, че това сте вие – въпрос на технологично решение.

Системата за електронно отчитане вота на гражданите е приложима при национални и местни референдуми, при всяко допитване на властта до народа. С въвеждането ѝ ще се даде възможност за много по-силен контрол над институциите и властимащите от страна на гражданите.

Важно е да се знае, че електронното гласуване не отменя хартиеното и не лишава никого от достъп до гласуване – напротив, разширява участието и представителността при провеждане на избори и референдуми. То намалява значително и разходите за провеждане на избори и референдуми извън страната. На парламентарните избори през 2014 г. само за командировки на 388 държавни служители за отварянето на 428 секции зад граница са похарчени 620 000 лв.

Въпреки декларираната подкрепа, днешният политически елит няма интерес от въвеждане на електронно гласуване. Партиите в момента контролират почти изцяло изборния процес. За тях допълнителните възможности, които предоставя електронното гласуване, е допълнителна пречка при осигуряване на нужните им гласове. За обществото ни, обаче, това е идеална възможност да покаже на политиците, че този, с който трябва да се съобразяват, е българският народ, а не финансиралият покупката на гласове.

Изборният процес в България по дефиниция е опорочен. Институциите, които трябва да наблюдават за спазването на законите и да не допускат търговия с гласове, практически не функционират или са под влиянието на същите хора, които създават пазара на бюлетини. България е от малкото страни в Европа, където този проблем не е разрешен. Един от инструментите, с който това може да се ограничи, е електронното гласуване.

Ние не вярваме, че полиция, следствие, прокуратура и съд изведнъж ще заработят и ще започнат да изпълняват функциите си. Затова като граждани трябва да направим всичко възможно, за да ускорим този процес.

В кампанията ни до 25 октомври набираме доброволци – хора, които имат желание да водят разяснителна кампания сред гражданите в цялата страна. С изцяло доброволчески усилия до тук успяхме да съберем за регистрация на “Гласувай без граници” близо 4 000 подписа в 180 населени места. Проведохме множество срещи в България, за да разясним и разсеем страховете от електронния вот.

Електронното гласуване ще бъде мощен стимул за завършване на проекта за електронно правителство. Това ще улесни неимоверно гражданите и бизнеса, ще подобри ефективността на икономиката ни. Повече електронна администрация означава по-прозрачна администрация – по-малко бюрокрация и достъпно, бързо и лесно използване на административните услуги.

Практически във всички европейски страни тече процес на дебат и въвеждане на електронно гласуване. Вече е въведено или се изпълнява в пилотни проекти в Австрия, Естония, Франция, Холандия, Испания и Швейцария. В Естония от 10 години гражданите имат възможност да гласуват електронно и 25% от тях упражняват това си право.

За нас електронно гласуване от дистанция е нещо, което във времето неизбежно ще се случи. Колкото по-рано, толкова по-добре, за да ползваме предимствата му. Технологията прави хората свободни, прави обществото, в което живеем, по-добро. Зад това заставаме ние от “Гласувай без граници”!

Кои са плюсовете на електронното гласуване

Предстои ни да кажем своето ЗА или ПРОТИВ възможността да гласуваме електронно. Предстои ни първият наистина важен референдум през последните години. Важен е, защото е шанс да се неутрализира купеният вот, да се даде възможност на българите в чужбина да гласуват, да се даде аргумент на по-младите ни съграждани да направят същото.

Преди да коментирам аргументите на скептиците за реализацията на електронен вот, ще обърна внимание на страховете на статуквото. Днес изборите в България преминават по познат сценарий – структурите на партиите организират купен вот, като по време на мандата инвестицията се отплаща многократно. Това се практикува от всички партии, почти без изключение. Правят се плахи опити за разбиване на модела, съвсем безуспешни. Причините за тази ситуация през 21 век в страна членка от ЕС са бедността, липсата на адекватна политика към малцинствата, нивото ни на обществено развитие, неработещите контролни органи, чувството на безнаказаност у организаторите.

Електронното гласуване няма с магия да премахне тези практики, но може да даде възможност за по-голяма представителност на изборите. Това води след себе си до обезсмисляне на купения вот и промяна в стратегията на партиите за печелене на избори. Вече няма да е достатъчно местната структура да осигури 1000 гласа по 50 лв., защото дори това ще изгуби смисъла си.

Един от основните проблеми е, че хората не разбират начина, по който протича самият електронен вот. За повечето българи щом нещо е свързано със софтуер и компютри, то може да се хакне, манипулира, избирателно да се изкриви резултатът. Подобна възможност никога не бива да се изключва, но помним и сегашния „сигурен“ начин до какви случаи доведе – депутат от управляваща партия разнасяше чували с бюлетини в залата за преброяване на ЦИК. А помните ли забравения чувал с бюлетини в Пловдив, а прозрачната хартия, през която ясно личеше вотът на избирателя?

Благодарение на технологиите днес е лесно да бъде купен или манипулиран вот в този си съвсем конвенционален модел, познат от стотици години. Кой може например да забрани на избирателя да направи снимка с мобилния си телефон на бюлетината в тъмната стаичка? Никой. На изхода от секцията снимката се показва и е гарант за правилно упражнен вот.

Познаваме достатъчно негативи на традиционното гласуване, за да започнем да мислим за по-ефективна алтернатива. Търсим ли я?

Ако се съди по различните, провеждани през годините анкети – между 50%-70% от българските граждани подкрепят въвеждането на електронен вот. Но ако съдим по законодателната инициатива на депутатите в Народното събрание, това за тях не е въпрос от първостепенно значение. Всъщност никоя власт в България досега не е искала да улесни българите в чужбина в упражняването на своя вот. Помним опашките пред секциите във Великобритания на последните парламентарни избори, когато бе нужно да се чака почти ден, за да се гласува. Помним приятната разсеяност и дори явно нежелание на отговорните институции да разкрият повече секции в чужбина.

Причината е ясна – процентът гласуващи българи зад граница сега почти не оказва влияние върху изборния резултат. При въвеждане на електронен вот няма да има особено значение в коя част на САЩ или Канада се намирате. Ще можете да гласувате от своя компютър, а процедурата няма да е сложна.

Електронното гласуване не е заместител на традиционното, а добавка към него, и поне в близките 10 години няма да го измести. Друга важна особеност е, че не може да има електронен вот, без функциониращо електронно правителство в България. В това отношение ние сме значително изостанали в изграждането му, въпреки че инвестираните досега суми са огромни за мащабите на страната ни.

Защо тогава е важно да стартира процесът по въвеждане на електронно гласуване?

От момента, в който има ясно изразена обществена воля, до реални “електронни” избори ще изминат поне 4-5 години. За това време е нужно да се завърши електронното правителство, да се избере технологията за e-vote, да й се направи независим одит и най-вече – обществото да бъде убедено, че вероятността за изборни манипулации като минимум е по-малка от тази при традиционно гласуване. Технологията за електронно гласуване трябва да бъде с отворен код, достъпна за всяка обществена група и организация, която пожелае да я одитира.

Проблемът пред това обществото да гласува през интернет не е технологичен. Налични са достатъчно доказани решения, които гарантират тайната на вота. Проблемът е в обществото. В сочената за пример Естония над 25% от избирателите традиционно гласуват през интернет. Избраната технология там работи, защото е предназначена за… естонци. В технически план трудно може да се фалшифицира изборът. Ако искате да гласувате през интернет, вие предварително правите заявка, получавате специфичен достъп, използвате идентификацията си и гласувате. Това не отнема много време, но е невъзможно да се случи повторно от едно и също място, от един и същи компютър. Системата бързо ще установи опита за манипулация.

Допълнителна особеност е, че в изборния ден можете да коригирите десетки пъти вота си, както и да го анулирате. Стига да решите така. Това гарантира минимален риск от какъвто и да е тип принуда за упражняване на вот за конкретен политически субект. Всъщност системата може да работи така, че цената на купен електронен глас е в пъти по-висока от конвенционален такъв.

Един от основните аргументи на критиките на e-vote е фактът, че гаранцията за упражнен вот е само технологията. Въпреки че за одитиралите технологията това е достатъчен аргумент, за обществото може и да не е. Но тогава да си спомним колко случая има на секции, в които кандидат е гласувал за себе си, а в изборните протоколи срещу името му стоят нула гласа. Друг контрааргумент е традиционализмът при българина и липсата на интерес към гласуване през интернет. Помните ли преброяването на населението от НСИ преди няколко години, когато се предостави възможност да се преброим онлайн? Предварителните нагласи бяха не повече от 10% от хората да се възползват от тази възможност. В крайна сметка над 40% се преброиха през интернет.

Сериозно предимство на електронния вот са по-ниските разходи. Местните избори наесен ще ни струват поне 50 млн. лв. (по оценка на Министерския съвет). При въведена и активно използвана електронна система, тези разходи намаляват в пъти. Допълнително допитванията до населението се улесняват неимоверно и такива могат да бъдат провеждани много по-често по въпроси от национално и регионално естество. При електронното гласуване всеки глас автоматично отива към съответния кандидат или партия. Няма възможност за преразпределяне на гласове, забавяне, липса или неотчитане – доста често срещани проблеми при традиционния вот. Не на последно място – ние няма да сме пионери в електронния вот. Такъв вече функционира напълно или частично в Естония, Франция, Австрия, Холандия, Испания и Швейцария.

В крайна сметка дали възможността да гласуваме през интернет в България ще проработи ще разберем най-рано след 5 години. От нас като общество зависи дали това ще се случи. Подобна технология се справя блестящо в страни с малко по-различен от нашия манталитет. Референдумът на 25 октомври е инструментът, с който ние можем да стартираме този процес, да изберем технологията, да се адаптираме към този нов за нас начин на изразяване.

Нашата академия

Сред водещите новини на всички телевизии тези дни е случващото се в Свищов. Причината –  страхът да се изпусне кокалът. Статуквото, сянката на страха, незаинтересоваността на голяма част от студентите и абдикацията на държавата и институциите вредят на Академията, която завърших преди повече от 10 години. Тогава си мислех, че по-вреден за вуза ректор от Нено Павлов не може да има. Е, Величко Адамов достигна ниво, за което не съм вярвал, че е възможно да съществува в българско висше училище!

Самият Адамов, разбира се, не е основният проблем. При силна академична общност селско-тарикатските номера на някой повярвал си комбинативен тип, нямаше начин да минат. Академична общност обаче няма. Както в една държава, в която липсва гражданско общество, така и в Стопанска академия  липсва онази искра сред студентите, която да събуди естествения стремеж на младите хора да се борят с всяка несправедливост. Но дори и да има една малка искрица, която мобилизира малка група от хора, мощният юмрук на феодалната структура се стоварва върху тях. Това се случи на протестите през 2013 г., това се случва и днес в Свищов.

В Стопанска академия в момента има няколко групи – силно финансово зависими служители, работещи под постоянен страх от разправа и липсата на алтернатива в малкия град, студенти, които в голямата си част се вълнуват от чалга изпълнители, ланци и хороскопа във вестника, купуващи смартфони за по 2 000 лв., които ползват единствено, за да поставят вечер на масата. Последната и най-малобройна група е на тези, които са изгубили всякаква надежда, че в Свищов може да се възстанови нормалността.

В комуникацията си с приятели, завършили в Свищов, чувам само едно – няма смисъл да се занимаваме с Академията, защото ректорът на Красьо Черния  я опропасти и връщане назад няма. Имам колеги, които от 2004 г. не са се връщали в Свищов. Градът бе жив и пълен със студенти, а този ректор още не бе дошъл на власт. Блоковете в Студентски град бяха пълни, трудно бе да ползваш общежитие. Днес блоковете са затворени, не функционират, а пейзажът около тях напомня много на градчето, до което е построена АЕЦ “Чернобил” – Припять. Хората, с които говоря, са убедени, че Величко Адамов и корупционните кръгове около него няма да позволят някой да им отнеме хранилката, което в близките десет години ще довърши окончателно Академията. Не искам да го вярвам, защото това е вузът, който завърших. Същото училище днес се опропастява от морално деградирали хора, замесени в мръсни сделки, пране на пари, фалшификации и куп нарушения, за които, ако бяха се случили в нормална държава, отдавна щяха да са в затвора.

Ако в България имаше институции, съд, полиция, прокуратура, свищовският Остап Бендер отдавна щеше да е в учебниците по криминалистика. Но не – той не само е на върха и определя съдбата на хиляди, но и използва умело апарата си от зависими преподаватели, за да постига целите си.

Продължавам да вярвам, че това може да се промени, но не виждам решение с използването на демократичния инструментариум, превърнал се в отлично оръжие за окупиралите Стопанска академия. Разпадът й ще е тъжен край, който ще преживеем, но някои явно не си дават сметка, че убиват водещия (някога) икономически ВУЗ.

За да не чуете рано сутрин „Отваряй! Полиция!“

Рано сутринта полиция нахълтва в дома ви. Изземва лаптопи, таблети, смартфони. Казват ви, че сте комуникирали с организирана престъпнагрупа, източила множество кредитни карти във Франция. Вие няматепредстава какво искат от вас, но за всичко си има обяснение.

Това се случило на 21 април в 7 сутринта в столичния квартал “Света Троица”. Неочакваните гости будят семейство Христови, които не подозират нищо. Случаят бе показан по Нова телевизия.

Заради един IP адрес

Използвайки ежедневно интернет, всеки от нас има уникален адрес – IP номер. Особеното е, че може да отговаряме на този IP номер с години, но е възможно в рамките на ден той да се промени няколко пъти. IP адресът се използва, за да ви “намират” потоците с информация в интернет. В случая френските власти са предоставили на българските IP адрес, от който е комуникирано с предполагаемите престъпници във Франция.

Българските власти локализират физическия адрес, като се обръщат към интернет доставчика ви и той им предоставя информация кой е реалният ползвател на всяко IP – с имена, телефони, квартал, улица, номер, апартамент. Съхраняването на тази информация от интернет доставчиците предизвиква много обществени полемики като само преди месец Конституционният съд обяви съхранението на трафични данни за незаконно.

Получили точния физически адрес на IP-то, от което е комуникирано с въпросната престъпна група, за българските власти остава да проверят адреса. Тук идва и особеният момент, тъй като живеещото на адреса семейство няма нищо общо с фалшификатори на кредитни карти.

Защо възниква подобна грешка и застраховани ли сме от такава?

Сценарий 1: Интернет доставчикът предоставя грешна информация на властите. Проблемът е, че един клиент може да използва ежедневно различни IP адреси. Днес е с един, утре с него е съседът му, а вдругиден – човек от съседен квартал или дори град. Това е особеност на технологията и изборът е на интернет доставчика. Често срещана практика в България е много клиенти да използват един и същи IP адрес. Въпреки това, доставчикът би трябвало да знае и да може да определи кой от клиентите му какво IP използва.

Сценарий 2: Развитието на технологиите води до почти пълно използване на безжичен интернет. Обикновено всеки има в дома си рутер, който осигурява интернет свързаност на всички устройства. Често потребителите премахват или използват лесна за разбиване парола на рутера. В почти всеки жилищен блок може да се открие безжична мрежа без парола, към която може да се свърже всеки. Така ние рискуваме някой с престъпни намерения да използва собствената ни Wi Fi мрежа, без да разберем, поне до момента, когато полицията позвъни на вратата ни.

Сценарий 3: Компютърът на клиента е бил заразен със зловреден софтуер, чрез който престъпната банда е получила достъп до ресурсите му. Обикновено потребителите пренебрегват опасността от пробив в сигурността на домашния си компютър, лаптоп или таблет. Липсата на антивирусен софтуер или необновяването на операционната система улеснява хакерите за придобиване на контрол върху компютъра на нищо неподозиращия потребител.

Сценарий 4: В мрежата на доставчика се е получило дублиране на IP адрес, вследствие на което, вместо в дома на престъпника, полицаите са обискирали къщата на невинно семейство. Подобни проблеми не са толкова редки за българските провайдери и затова е възможно някой друг да използва IP, което е свързано с вас.

Случилото се със семейство Христови не е прецедент.

Липсата на прецизност от властите при подобни проверки, хаосът при част от интернет доставчиците и слабата защита на безжичните мрежи е предпоставка за това. От друга страна престъпната група, която източва кредитни карти, със сигурност познава технологията на интернет комуникацията, която прави проследяването, ако не невъзможно, то поне изключително трудно.

Изводите за интернет потребителите: винаги използвайте парола за безжичните си мрежи, по възможност различна от “123456” или “password”; не предоставяйте паролата си на хора, които не познавате добре; променяйте паролата си поне през няколко месеца; инсталирайте последните обновления на операционната си система; използвайте антивирусен софтуер; не отваряйте файлове, получени чрез електронната поща от непознати.

Текстът е написан за clubZ: http://clubz.bg/19074-za_da_na_chuete_rano_sutrin_%E2%80%9Eotvarqj_policiq%E2%80%9C

Галерия
img_1142 elka10 dsc09303 apteka-selo-krushari-dobrich-5 magistrala-hemus-pojar-3 magistrala-hemus-pojar-48 img_3791 img_4043